ВОЕННОТО ДОСТОЙНСТВО ВЪЗКРЪСВА

 

Атанас Илев 
председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери
и родолюбивото войнство и гражданство

 

Годините неумолимо отшумяват, но отговорно и с патриотична закалка, поругани и позабравени исторически ценности и реликви продължават да се възобновяват и възкръсват. Проявява се едно достойно докосване до славното ни минало, заблестява сиянието и славата на бойното майсторство и традициите ни, водещи сили във войните за обединяването на разпокъсаното Отечество в края на XIX и началото на XX век. Виновник за тези благородни дела е ръководството на Военна академия „Г. С. Раковски“, което уважава и възхвалява командирите и пълководците, които са се учили, възпитавали и марширували до края на 1944 година във ВНВУ, разположено на това китно място във все още запазени и ползвани помещения, военни стаи, плац и паркове. Тези безсмъртни български офицери са дан на непокътната военнолюбвеобилна нишка и от всеки кът на това свещено място все още лъха тяхната жертвоготовност, родолюбие, висока чест, дълг и героизъм. Последователно се ремонтира оградата със старите бойни пушки, Алеята на победите с изписване имената на местата с кървавите битки, църквата „Вси Светии“ с паметните плочи на офицерите, загинали по фронтовете. Предстои да се съживи Алеята на началниците на ВНВУ с техните бюстове. В китния и бухнал в зеленина парк, след издигането на паметник на Васил Левски ще го последва паметник на героя от Първата световна война полковник Дрангов и възстанови със завладяващата сила устремът на Бомбохвъргача.

Радостна изненада поднася осъщественото желание да се тиражира уважаваното в миналото и обхванало воинското достойнство списание „Българска военна мисъл“. В него ще се поместват материали, без никакво съмнение, свързани със заветното ни свято минало, завета на дедите, побѐден ек за неописуемата храброст на героите. Едно минало, което хвърля романтичен поглед, вътрешно необходим за настоящето, и стремеж към успешно бъдеще. Така се създава духовен мост между деди и потомци. Ще се чувства реалността винаги с подчертано предимство пред желанията. Едно събитие е ценно тогава, когато патриотичният живот се вмъква и разпространява чрез писмеността – книгите и списанията. Такава смела идея ще продължи да осъществява възкръсналото списание „Българска военна мисъл“. Ще се изявяват и шестват свято воинските традиции, осветени с храброст, кръв и свидни жертви, защото само армията крепи и защитава народната воля, надежди и единство. Над Родината ще успява да ечи камбанен звън за родолюбие, патриотизъм, свяст и реален път, който не се обърква с измислици и празноти. Ще лъха чиста и достоверна истина, да се знае защо неписаният осъществен героизъм остава безсмъртен.

Всеки командир несъмнено задължително, без спиране ще продължи да подава победната щафета. Подминава всеки кръстопът, изгревите и залезите ги поздравяват топло и свято, започват дните с нова цел. Ясно. Докато връх Шипка носи емблемата на Свободата, величаво трябва да се прегърнат и славят безсмъртните подвизи на непобедимата армия на Сливница, Одрин, Тутракан, Каймакчалан, Дойран, кота 1050, Страцин, Драва и още много места, опръскани със синовна кръв. Защото живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите. Нашата Родина живее и се радва на прогрес благодарение на жертвоготовността на българските войници и командири, дали свещена клетва за чест, дълг и жертвоготовност. На война не се само убива и руши, често се проявява благородие, милост, състрадание, взаимоуважение, приятелство. Никога не трябва да се забравя чувството на дълг и реалност, което подчертава, че обичаш и свято поддържащ това, което съзнателно мислиш. Всеки, който защитава границите на Родината, задължително е да знае, когато на бойната линия се стреля, защо се стреля и срещу кого. Това означава да се върне и осъществи несъкрушимият дух на славните наши воини.

Има разнообразни програми, промоции, оферти, но „Българска военна мисъл“ сигурно ще бъде несравнима и ще успее да помогне видимата и неприятна цепнатина между общество, училище, армия и църква да изчезне и се заличи, защото „Съединението прави силата“. Това ще бъде един рапорт към поколенията, които да знаят как стъпка по стъпка, випуск след випуск, знание след знание, добродетел след добродетел се е съграждал българският всепобеждаващ дух.

Бегли са спомените ми за това списание. Връщам се в 1943 г., няколко месеца след смъртта на Цар Борис III. Посещавам богатата библиотека на Военнто НВ училище. Търсех стари книжки на списание „Юнкерска родна стряха“. На един куп неволно забелязвам брошури на „Българска военна мисъл“. От любопитство разгръщам едно – силни заглавия с воински послания. Не усетих доближаването на ротния ми командир. Тихо, но авторитетно той ми прошепна: „Ще ти трябва това изключително списание, когато получиш първата офицерска звездичка“. Бях портупей-юнкер. След производството ми не успях да я притежавам. Отпуск, война, трудности, уволнения на старите български офицери, спиране на списанието. Но сега, мимо множкото ми години, ще бъде пред мен, в мен и все повече ще научавам за ковачницата на българското военно достойнство – Военна академия „Георги Стойков Раковски“, славата на защитниците на Родината и незабравимото и гордо минало. Този воински спътник трябва да бъде помагало и необходимост, за да станем по-свободомислещи – сигурен съм, върху него ще се работи неуморно. Затова всеки негов почитател, срещне ли член от редколегията му, трябва да му стисне ръката и благодари. По воински, по моряшки за направеното национално добро.

 

Виж още

ТРИБУНА НА ТЪРСЕЩАТА НАУЧНА МИСЪЛ

Румен Радев
президент на Република България и главнокомандващ на въоръжените сили