ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ, БЕЖАНСКАТА ПОЛИТИКА И ПОПУЛИЗМЪТ: НОВИ КОМУНИКАЦИОННИ РЕШЕНИЯ

 

 

Анна Андреева
магистър по публични комуникации в сигурността и отбраната

 

 

подполковник д-р Сашо Воденичарски
главен асистент в катедра „Психология и лидерство“

 

Резюме: В статията е засегнат проблемът за липсата на правилен комуникационен модел за интегриране на бежанци. Бежанската криза в последните години засегна цяла Европа и бяха предприети извънредни мерки за решаване на казуса, но за съжаление, комуникационната стратегия за интеграция се оказа недостатъчно добра. В публикацията са предложени нови модели за комуникация и предоставяне на информация, чрез които чуждите граждани да станат пълноценна част от обществото. В изготвената стратегия е използван методът на геймификацията.

Ключови думи: бежанци; интеграция; мигранти; бежанска криза; стратегически комуникации; комуникационни модели; комуникационна стратегия; геймификация; нов подход; информация.

 

През последните няколко години бежанската криза е в челото на класациите за най-обсъждани теми в европейски и дори световен мащаб. В България тя бързо се превърна в основен вътрешнополитически проблем. До неотдавна на нашата страна се гледаше предимно като на източник на икономически мигранти към „стара Европа“. Днес обаче тя е и притегателна точка за хора, търсещи убежище в Европейския съюз (ЕС), които идват от близки и по-далечни страни и региони – основно азиатци от Афганистан, Сирия, Ирак и Пакистан, както и от някои региони на Африка. Присъствието на бежанци у нас даде тласък на голяма популистка вълна в заглавията на медиите и в посланията на политиците. Партиите в България се състезават коя ще вземе по-рестриктивни мерки и по-твърда позиция по отношение на мигрантите. В същото време страната ни няма точно определен цялостен комуникационен модел, по който да се работи както с българските граждани, така и с бежанците по отношение на тяхното посрещане, проучване и интегриране.

Състояние на бежанската криза в България в момента и политики за интеграция на получилите закрила

Началото на бежанската криза у нас се свързва с идването на първите вълни от Близкия изток през 2012 г. Подробните данни за потърсилите закрила у нас граждани на арабски държави показват следното: 2012 г. – 1387 души; 2013 г. – 7144 души; 2014 г. – 11 081 души; 2015 г. – 20 391 души; 2016 г. – 19 418 души; 2017 г. – 3334 души.Следователно най-сериозен поток от мигранти е регистриран през 2015 – 2016 г.

Между 2005 – 2013 г. моделите за осъществяване на интеграция бяха въз основа на „Национална програма за интеграция на бежанците в Република България“, която действа в тригодишен период. По този начин право на интеграционна подкрепа имаха между 60 и 100 лица годишно.2 Тя включваше финансова помощ за жилищно настаняване, социално подпомагане, здравно осигуряване, обучение по български език, социална ориентация и културна адаптация, професионално обучение, преводачески услуги и съдействие за реализиране на основните им права.3 Резултатът обаче бе незадоволителен – напълно интегрирани (към януари 2018 г.) са твърде малко бежанци. Поради това през 2014 г. подходът беше променен. Приета бе „Национална стратегия за интеграция на лицата, получили международна закрила в Република България (2014 – 2020 г.)“4. Този акт беше последван от изработване на „Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015 – 2020 г.)“5, която замени предходната.

През август 2016 г. правителството прие „Наредба за споразумение за интеграция във връзка с изпълнението на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ)“6 – основен инструмент, заложен в стратегията от 2015 г. С тази наредба отговорността за интеграционните политики се прехвърля от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) на общините. Основното в нея е подписването на договор в срок от една година между кмета или представителя на местната власт и чужденеца. Въпреки приближаването до реалността и конкретизацията на интеграционните действия по време, място и участници Наредбата не доведе до очакваните резултати. Почти пълното отсъствие на разяснителни кампании както сред населението, така и сред местната власт осигури трибуна за популистки изяви на определени политически сили и медии срещу бежанците. Усещането за провал се засили при отразяването на някои по-многобройни протестни действия (например в Харманли), неуспешни заселвания (Розово, Ихтиман, Ковачевци и на други места) и информации, често „фалшиви новини“, но пък разпространявани с голяма скорост в социалните медии (перипетиите около цената и строежа на преградното съоръжение на българо-турската граница, пропаданията му, сексуалните посегателства на мигранти над местни жени на жп гарата в Кьолн, Германия, и мн. др.). Интеграцията им днес изглежда почти като невъзможна мисия.

Стана ясно, че работата с целеви аудитории по конкретни сценарии, предхождаща широка информационна кампания, няма алтернатива и трябва да бъде в основата на подобни действия, променящи социалните нагласи и възприемани като заплаха за българските ценности, спокойствие и традиции. Това се потвърди още веднъж при внасянето за обсъждане и приемане в Народното събрание на т.нар. „Истанбулска конвенция“.

Като пример за целенасочено работещи комуникационни структури могат да бъдат посочени тези на НАТО. От няколко години Алиансът се ползва от предимството на стратегическите комуникации. Тази дейност обхваща пет отделни звена, съответно начини за информиране на обществеността и влияние върху одобрени аудитории: информационни операции, публична дипломация, цивилни връзки с обществеността, военни връзки с обществеността и психологически операции. Разбира се, при приемането на координиращи документи невсякога и всичко минава гладко: „Един от главните принципи на НАТО е, че ние не можем да контрираме пропагандата с повече пропаганда“7 – казва говорителката на Алианса Оана Лунджеску.

В България не само липсва подобна структура на национално ниво, но не са налични и някои от звената, които да влияят всекидневно, да провеждат отделни кампании и да информират професионално и отговорно обществеността при определени ситуации. Засега разполагаме с:

  • Пилотен курс по стратегически комуникации за ръководния състав на Министерството на отбраната (София, 2014 г.) и още един – във Военна академия „Г. С. Раковски“, както и едноименната дисциплина в магистърската програма „Публични комуникации в сигурността и отбраната“ – пак там.
  • Лекции на професионалисти по публична дипломация, провеждани в курсовете на Българския дипломатически институт (от 2007 г. насам) и някои висши училища.
  • Българската армия разполага с рота за психологически операции.

Очевидно е, че национален орган за стратегически комуникации би бил изключително полезен при разпространяването на фактите, обстоятелствата и политиките на държавата по отношение на бежанската криза, но и за да влияе активно при обсъжданията сред обществеността. Не на последно място по значение структурата е необходима и за да се противодейства на чужди пропаганди.

Модел за комуникационна кампания за интеграция на бежанците и намаляване на страха у българските граждани при бежанската ситуация

За успешното справяне с бежанската криза е необходимо да бъде създаден комуникационен модел на национално ниво, чието предназначение е да улесни бързото и успешно интегриране на мигрантите в страната. Хората, които получават статут в България, трябва да станат част от обществото, а не да останат маргинални – но и да бъдат полезни за него. Подобна стратегия има за цел да улесни процеса на тяхното включване, като по най-достъпен начин ги запознае с основни закони, принципи и възможности в нашата страна. В тази насока е редно да бъдат откроени две основни подцели: подобряване нагласите на българското общество към приемането на бежанци и релевантно подобряване нагласите на бежанците за живот и развитие в България.

Заради популистката вълна, пораждана от медии и политически сили, много голям процент от нашето общество се страхува от мигрантите. За бедите, носени от бежанци, пише още бащата на историята Херодот.8 Точно срещу отрицателните нагласи е необходимо да се работи целенасочено за тяхното преодоляване. На българското население трябва да бъде дадена обективна информация за реалните причини, поради които тези хора напускат родните си места и как те биха могли да бъдат полезни на нашата страна.

От друга страна, мигрантите от арабски произход, а и тези от Афганистан, Иран и Пакистан, които влизат на българска територия, не са достатъчно информирани за правилата, законите, културните различия и възможностите в Европа и България. За много от тях страната ни е просто транзитна дестинация – те често (и охотно) споделят, че целта, която искат да достигнат, е Западна Европа, най-често Германия и Швеция. Немалко от бежанците на наша територия са хора с образование и професия, които могат да бъдат полезни за развитието на икономиката и да запълнят липсваща работна ръка в някои сфери, но трудно получават необходимата информация как и къде да потърсят работа. Друга част от тях са млади и здрави мъже, но нямат желание да започнат работа тук и да допринесат за държавата, която им е дала статут. Това също може и трябва да бъде променено – посредством професионално излъчване на послания според интересите на засегнатите страни.

Комуникационната стратегия, която може да бъде приложена за постигане на посочените цели, ще трябва да промени и/или доразвие досегашните тактики и подходи. С оглед на достъпната информация по темата, мащабите на явлението и натрупания опит конвенционалните усилия и наредби явно не са достатъчни за постигане на взаимно разбиране и бърза интеграция, която е в полза на обществото и страната. От това неизгодно положение – между Сцилата на международните договорености и натиска за приемане на бежанци по квоти, от една страна, а от друга, Харибдата на травматичния национален спомен за приема на компактни групи арменци в края на ХIX век, белогварцейци в началото на ХХ век и българи от Мала Азия, Източна Тракия, Беломорието и географска Македония (след Балканските войни и Първата световна война), може да излезем с разработване и въвеждане на нови, творчески и доказано ефективни подходи. Така правят в съседни страни, в Турция например към настанените на нейната територия бежанци се обръщат с „гости“. Все пак гостите идват, приемат ги, но в определен момент все някога си отиват…

През последните години, особено след 2003 г., започна да се прилага и налага нов подход на комуникация (след 2011 г. използван и в социалните медии). Това е т.нар. „игрофикация“, или наложилият се под влияние на английския език термин „геймификация“ (Gamification). Тя се разбира като процес на включване на елементи на игра в дадена кампания или инициатива, като се очаква резултатът да се увеличи няколкократно. С помощта на геймификацията се осигурява вирусен ефект на разпространение, ангажираност на потребителите, неимоверно по-бързо и лесно възприемане на даден продукт или услуга. Според Ю Кай Чоу, един от пионерите в тази индустрия, геймификацията е изкуството да извлечеш всички забавни и пристрастяващи елементи, които се намират в игрите, и да ги прилагаш към реални или продуктивни дейности. Това е, което аз наричам „фокус върху човешкия дизайн“, за разлика от „функционално фокусирания дизайн“. Това е процес на проектиране, оптимизиращ за човека в системата, за разлика от чистата ефективност на системата“9.

Според Ю Кай Чоу игрите овладяват мотивацията и заетостта и затова от тях може да се научи много. Те имат невероятната способност да държат хората ангажирани, да изграждат отношения на доверие помежду им и да развиват творческия им потенциал.

Основен принцип на геймификацията е да се осигури получаване на постоянна, измерима обратна връзка с потребителя, възможност за динамично коригиране на потребителското поведение и като следствие бързо усвояване на всички функционални възможности на приложението при поетапно въвеждане на потребителя в детайлите.

Още един метод на геймификацията е създаването на легенда или история, която да съпътства процеса на използване на приложението. С използването на драматични похвати у потребителя се създава усещане за съпричастност, принос към някаква кауза, интерес към постигането на някакви цели. Освен това при геймификацията се прилага поетапно изменение и усложняване на целите и задачите паралелно с придобиването на потребителски опит, което осигурява развитие на работните резултати при запазване на въвлечеността от страна на потребителя.

Основни характеристики на геймификацията са:

  • динамика – използване на сценарии, изискващи внимание от страна на потребителя и реакция в реално време;
  • механика – използване на елементи, характерни за компютърните игри, от типа на виртуални награди, статуси, подаръци и т.н.;
  • естетика – създаване на общо впечатление за игра, допринасящо за емоционална въвлеченост;
  • социално взаимодействие – широк спектър от техники, осигуряващи взаимодействие между потребителите, което е характерно за игрите.10

Подходът работи, защото използва мотивациите и желанията, които съществуват във всички нас като общност, обратна връзка, постижения и награда. Когато се комбинира с най-новите изследвания на мотивацията, генерирани от взаимодействията на потребителите, геймификацията дава възможност на бизнеса да създаде истинска лоялност.11

Особено полезен за създаване на успешна стратегия за интеграция на бежанците и контрол на бежанските вълни може да се окаже драматичният похват при геймификацията.

Основните таргет групи, които би визирала евентуална стратегия, са две: българските граждани и бежанците. Последните се разделят на две подгрупи, метафорично наречени „Аладин“ и „Синдбад“.

Към таргет групата на българите ще бъдат насочени методи за приемане на бежанците, тъй като до момента в мисленето ни има насаден страх от тях заради масовите популистки кампании. Към септември 2016 г. 61% от гражданите виждат миграцията като най-сериозната външна заплаха за националната сигурност. Евробарометър (ноември 2016 г.) показва, че 77% са против заселването в България на хора от трети страни (извън границите на ЕС).12 Проведеното национално представително социологическо проучване от „Сова Харис“ по поръчка на Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“ разкрива, че в България отношението към бежанците не е еднозначно и силно се влияе от публичните послания.

Най-важният обобщен извод е, че българското общество е натоварено с редица страхове спрямо бежанците, но за огромната част от българското население (с изключение на 5%) тези страхове не са преминали в омраза и не носят идеологическата тежест на ксенофобията. Мнозинството от населението смята, че бежанците представляват заплаха за националната сигурност на България предвид трудностите в интеграцията, страха от чуждите религия, етнос и култура, но преди всичко поради безпокойството, че държавата ни се намира в тежко икономическо състояние. Преобладаващото мнение е, че решението на проблема с бежанците би трябвало да бъде общо за всички страни в рамките на Европейския съюз.13

При таргет групата на бежанците се наблюдават няколко основни вида нагласи, спрямо които определяме двете подгрупи – бежанци, които нямат желание да работят и да се интегрират в страната ни, и бежанци, които са успешно интегрирани. Както бе споменато, подгрупите са назовани метафорично „Аладин“ и „Синдбад“. „Аладин“ включва предимно бежанците от арабски произход, които нямат желание да бъдат интегрирани и основно чакат помощи от държавата, или иначе казано, „търкат вълшебната лампа и чакат всичко да дойде наготово“. „Синдбад“ е тяхна противоположност: това са „пътешественици“ и „откриватели“, които като приказния герой са авантюристични, имат желание да достигнат нови територии, да научат повече за тях и да бъдат полезни на местното общество. Във връзка с изготвянето на подобна комуникационна стратегия е направено интервю с представител на бежанското общество в България – Алаа Алтуркмани (нататък А. А.). Той може да бъде напълно причислен към групата „Синдбад“. А. А. е със сирийски произход. Напуска страната преди пет години, точно преди началото на огромните бежански вълни. Поводът да напусне е гражданската война и това, че в деня, след като завършва университет, получава веднага призовка да се включи в армията, без да има избор да откаже. За него единственият ход е да избяга. Така идва в България. Иска да пътува към Западна Европа, но поради липса на средства се отказва. Получава статут без проблем и с лесна процедура. След това работи като общ работник, въпреки че има висше икономическо образование и бързо научава български език. Просто не получава информация от органите тук как и къде да търси работа. След като се сприятелява с българи, те му дават необходимата информация и в момента работи на три места – не като общ работник, а като квалифициран в областта си кадър, дори преподава арабски език на българи в школа. А. А. живее с българи и всичките му приятели са българи. Не желае да се мести в Западна Европа, чувства се добре тук, в България. Основните изводи, които можем да направим от интервюто, са няколко. На първо място е дезинформацията относно възможности за развитие и действащите закони в страната. В бежанските центрове няма орган, който да дава информация как може да си намериш работа, жилище и др. С това се занимават само неправителствени организации на доброволчески начала, което е крайно недостатъчно, за да бъде обърнато внимание по тези въпроси на всички, които са в лагерите. За целта трябва да бъде променена комуникацията още в центровете, за да може тази информация да е леснодостъпна за всеки от настанените. Като втора основна точка може да изведем, че българското общество не във всеки случай е против интегрирането на бежанците, а дори може да бъде полезно. Поради този факт трябва да се работи в посока на информиране на българските граждани как могат да бъдат полезни при тази интеграция и така да бъде изкоренен вменения от медиите и политическите сили страх. Интеграцията не е мисия невъзможна и с правилна стратегия може да стане доста лесна.

От другата страна обаче, има група хора, наречена тук „Аладин“, които нямат никакво желание да бъдат интегрирани в обществото. Към тях подходът трябва да бъде различен, защото при тяхното нежелание за каквато и да е интеграция те могат да бъдат само тежест за обществото. При тях освен информация е необходима и работа с нагласите и моралните ценности, с културата им като цяло, защото тя е много по-различна от европейската.

Методите и тактиките, до които се стигна след направените проучвания и избрания подход на геймификация, са насочени и към българските граждани, и към обществото на бежанците в България. Името на кампанията ще бъде „Избери правилния път“. Тактиките, насочени към таргет групите, са следните:

  1. Книга игра (за българското общество). В нея обикновено читателят е поставен на мястото на главния герой и спрямо действието, което реши да предприеме, историята се променя. В случая с интеграцията книгата би представлявала следното: поставяме читателя на мястото на сирийски гражданин. Историята започва от заминаването му от родната страна и се развива по пътя към Европа и първите му няколко месеца в европейската държава, в която е пристигнал, в случая България. Каквото и решение да вземе читателят, главният герой винаги остава в немилост и има проблем. Ето пример: На трета страница читателят е поставен пред избор: „Дали да платя на трафикант да ме прекара през границата, или да опитам сам да премина“. Ако избере първото, трябва да отиде на страница шест, където действащото лице е изиграно от трафиканта и не е качен на лодката или лодката потъва. Ако избере втория сценарий, отива на страница осем, където то е хванато от персонаж тип Динко, завързан е със свински опашки и е бит. Целта на книгата е да породи съчувствие, като постави българина „в обувките“ на бежанеца, да види защо този човек бяга от страната си, през какви трудности минава и как живее – след разбиране на проблема интеграцията би станала по-лесна и страхът у българския народ по темата мигранти ще намалее.
  2. Книга игра (за обществото на бежанците). Насочена е към бежанците, действа на същия принцип и е на арабски (пущу, дари и др.) език. В нея обаче главният герой е бежанец и правилният път за него е да избере да се интегрира, защото така животът му ще бъде по-лесен и безпроблемен. Има насоки за намиране на работа, курсове по език и основни закони на страната. Ако читателят избере развитие на действието, с което става част от българското общество, книгата ще има щастлив край, ако избере да не работи и да няма желание да се интегрира, главният герой ще има проблеми. Особеност: книгата трябва да се отваря и чете обратно на българската.
  3. Инсталация на обществено място (за българското общество) „Лабиринт“. Втората избрана тактика е с инсталиран лабиринт в големите градове и градовете, в които има бежански центрове. Лабиринтът е бъде отворен за всеки, който иска да влезе, но пред него няма обяснение за какво служи. В лабиринта има въпроси и при даден отговор – посока, в която да се тръгне. До изхода от лабиринта може да се стигне само при дадени отговори, които одобряват интеграцията на бежанците. Пример: „Бихте ли помогнали на човек с образование от бежанското общество да си намери работа?“ При отговор „да“ посочената посока води към изхода, при отговор „не“ посоката е грешна и човек влиза все по-навътре в лабиринта.
  4. Инсталация в бежанските лагери „Лабиринт“. Идеята на инсталацията е същата като при таргет групата на българското общество, но тук пътят към изхода е след направен избор за интеграция.
  5. Телевизионна игра с приготвяне на хляб. Адресирана е към двете основни таргет групи, защото и в християнството, и в исляма хлябът е свещена храна. Ще бъде излъчено телевизионно или онлайн шоу с приготвяне на хляб по рецепти на българи и араби. Освен хляб могат да бъдат приготвяни и други храни, тъй като храненето и приготвянето на храна са методи за сплотяване на хората. За пример можем да посочим Германия, където от 2015 г. има телевизионно предаване, насочено към бежанците. Предаването е по n-tv, казва се „Мархаба – добре дошли в Германия!“ и е на арабски. От септември 2015 г. n-tv водещият Константин Шрайбер прави Германия по-близка за бежанците в повече от дузина епизоди на многоплатформената серия „Мархаба – пристигане в Германия“. В началото на март 2016 г. е награден с престижната награда „Грим“. Задачата му е да обясни на бежанцитеосновни правила, закони и традиции в Германия. В началото е основният закон. Защо? Защото голяма част от нашата свобода и история е съсредоточена в него и това е един вид компас, който показва откъде идваме и какво ни прави различни. Става въпрос за ролята на религията, връзката между мъжете и жените – поради всички възникнали дебати по въпроса. Тези теми не са разгледани в основния закон. Но в ясни и недвусмислени термини се посочва какво имаме предвид: „Достойнството на човека е неприкосновено. Зачитането и защитата му е задължение на цялата държавна власт. Всеки има право на свободно развитие на своята личност. Всички хора са равни пред закона – казва водещият.14
  6. Уроци посредством сугестопедия (за бежанските центрове). В бежанските центрове е редно да се учи български език. Най-добрият метод, особено за деца, е чрез игри.
  7. Мобилно приложение. То ще бъде на различни езици: български, английски и арабски (пущу, дари и др.). В него ще има информация и за местните, и за бежанците. Ще има игри и уроци по български език. Ще съдържа препратки към сайтове за училища и работа, школи и др.

Можем да кажем, че до момента няма успешен модел за интеграция на бежанци – не само в България, но и в цяла Европа. Тактиките, които предлагаме, са лесни за изпълнение и може да се предположи, че на базата на концепцията за игра, съпричастност и показани резултати при два типа решения, от които само едно е „правилно“, ще имат осезателен ефект за процеса на интеграция в България и като цяло в Европа.

Комуникационните канали, подходящи за промотиране на такава кампания, са традиционните медии, които да отразят активностите основно с репортажи и интервюта, онлайн медиите, които могат да публикуват интересни интервюта, материали и дори част от игрите, и социалните мрежи, в които може да тече масирана кампания за събитията, насочена основно към младите хора, ползващи предимно мобилни устройства.

Създадената стратегия би трябвало да бъде подкрепена от институции и организации, работещи в тази сфера. Това са именно Европейската служба за външна дейност, Европейският икономически и социален комитет, Комитетът за невоенни аспекти за овладяването на кризи към общата външна политика и политика за сигурност, Държавната агенция за бежанците, Европейският младежки форум, Българското председателство на Съвета на ЕС. Младежките организации могат да бъдат изключително полезни. Те имат голямо влияние върху младежките общности и голяма част от тях работят като доброволчески организации.

1 Ванкова, Звезда, Валерия Иларева, Димитър Бечев. България, ЕС и „бежанската криза“. Как да подобрим политиката на предоставяне на международна закрила и интеграция на бежанците? Доклад на Института за Европейски политики, 2017, http://eupolicy.eu/blgariya-bezhanskata-kriza-nov-doklad-na-iep/

2 Пак там.

3 За конкретните мерки вж. Ванкова, Звезда. Мониторингов доклад относно интеграцията през 2014 г. на лицата, получили международна закрила в Република България. Мулти култи колектив, с. 7.

4 По-подробно вж. Национална стратегия за интеграция на лицата, получили международна закрила в Република България (2014 – 2020 г.).

5 По-подробно вж. Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015 – 2020 г. “.

6 По-подробно вж. Закон за убежището и бежанците, 2015.

7 НАТО с нова комуникационна стратегия срещу дезинформационните усилия на Русия. [прегледан на 28.01.2018]. https://www.investor.bg/medii/455/a/nato-s-nova-komunikacionna-strategiia-sreshtu-dezinformacionnite-usiliia-na-rusiia-210239/

8 Херодот. История. Част I. Историята на Крез. София: Наука и изкуство, 1986, с. 40 – 43.

9 Chou, Yu-Kai. What is Gamification. [прегледан 05.02.2018].  http://yukaichou.com/gamification-examples/what-is-gamification/

10 Терминологичен речник, Gamification. // CIO. [прегледан на 3.02.2018]. http://cio.bg/dictionary/164_gamification

11 What is gamification? [прегледан 2.02.2018]. https://www.bunchball.com/gamification

12 Ванкова, Звезда, Валерия Иларева, Димитър Бечев. България, ЕС…

13 Кючуков, Любомир. Влияние на бежанската криза върху българското общество и българската политика: страхове, но не омраза. Фондация „Фридрих Еберт“, с. 15.

14 Auszug aus “Marhaba, Flüchtling!” Unsere Scharia heißt Grundgesetz. [прегледан на 13.02.2018]. https://www.n-tv.de/leute/buecher/Unsere-Scharia-heisst-Grundgesetz-article17257811.html

Виж още

КИБЕРВОЙНА – АСПЕКТИ НА СИГУРНОСТТА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА СИЛИТЕ И ОРЪЖИЯТА

Резюме: Разгледани са влиянието на интернет върху глобализацията, обусловено от повишеното влияние на мрежовo свързаните …