СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

 

д-р Дончо Дойчев
доцент в катедра „Мениджмънт при извънредни ситуации“, Военна академия „Георги Стойков Раковски“

 

Резюме: В края на ХХ век са създадени различни инициативи, с които е стартиран процесът на сближаване на страните от Югоизточна Европа. През годините той е довел до положителни резултати, които намаляват напрежението, укрепват стабилността и повлияват на прекратяването на военните конфликти в Западните Балкани – Босна и Хецеговина и Косово. Процесът на срещите на министрите на отбраната от Югоизточна Европа развива сътрудничеството и доверието в региона заедно с други съпътстващи го инициативи: Многонационални мирни сили Югоизточна Европа; Мрежа на компютърно симулиране за бедствия в Югоизточна Европа; Участие от военния и отбранителния сектор в областите на неразпространение на ОМУ, сигурност по границите и контратероризъм; Сътрудничество в областта на военното образование в Югоизточна Европа; Свързване на военните болници; Жените лидери в сигурността и отбраната; Сътрудничество в областта на отбраната в Югоизточна Европа и др.

Ключови думи: отбрана, сигурност, сътрудничество, инициатива, мир, Югоизточна Европа.

 

Въведение

Последните 28 години след падането на Желязната завеса са обособили части от Югоизточна Европа като нестабилен район от континента. Разпадането на Югославия и конфликтите 2 – 3 години по-късно предизвикват политически, икономически и социални беди между етническите общности и страните в региона. Въоръженото насилие и войните добавят през последните години продължаващи напрежение и конфликти между етническите общности. Тези събития в региона влияят както в географски и геополитически (новите страни и анклави), така и в социален аспект по отношение на бедността и увеличения брой на бежанци и икономически емигранти.

Резултатите от процеса влияят отрицателно върху политическия климат и на социалната стабилност в държавите от Югоизточна Европа. Единствената надежда за сигурността за всички държави е поемането по пътя на по-бързата евроатлантическа интеграция.

През последните 20 години са активирани инициативи в областта на сътрудничеството в отбраната в различни направления: от срещи на министрите на отбраната до инициативата за изграждане на интегритет. Понастоящем в региона съществуват две популярни и няколко не толкова познати инициативи, а като резултат от тях броят на държавите, членки на ЕС и НАТО е удвоен. С други думи инициативите подобряват сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността и допринасят за разширяването на евроатлантическия процес.

Процес на срещи на министрите на отбраната

Процесът на срещи на министрите на отбраната (SEDM) е инициатива, която съдейства на процеса за сътрудничество в областта на отбраната. В него членуват САЩ, Гърция, Италия, Турция, Словения, Румъния, България, Хърватия, Албания, Бивша Югославска република Македония (БЮРМ), Босна и Херцеговина, Черна гора, Украйна и Сърбия. Грузия и Молдова също са присъединени и участват като наблюдатели.

SEDM стартира през март 1996 г., когато няколко министри на отбраната се срещат и дискутират в Тирана бъдещето на региона. Участниците са потвърдили „своите задължения да допринасят за мир и доверие и да насърчават добросъседските връзки и тясно сътрудничество между държавите в Югоизточна Европа.“1 Отчетена е необходимост да се промени ситуацията и да се създаде възможност за сътрудничество и разбирателство в район, който е раздиран от конфликти и враждебност. Министрите на отбраната от Югоизточна Европа се срещат ежегодно, за да дискутират проблеми на сигурността и сътрудничеството. От всички въпроси по отношение на регионалната сигурност и стабилност развитието на гражданско-военното сътрудничество е от особена важност.

През годините броят на членовете, проектите и споразуменията се увеличават. Като пример – през декември 2005 г. Украйна става член, а от септември 2006 г. Босна и Херцеговина, Грузия и Сърбия са наблюдатели в SEDM, които стават членове (без Грузия) в процеса през следващите няколко години.

SEDM поддържа политика на „отворени врати“2 и приветства всички държави, които изразяват и разпространяват идеи за партньорство, сигурност и стабилност. В основните документи се казва: „Разширявайки се, SEDM се превърна в много успешен процес, който постигна важни цели по отношение на сигурността и сътрудничеството в Югоизточна Европа и разшири въздействието си извън региона.“3 Днес, през 2018 г., дейностите са представени като: различни проекти при мироопазване; международни учения като SEVEN STARS, VIKING, SEESIM; развръщане при природни бедствия; контрол на въоръженията; сигурност на границите; военни болници и обмяна на военни технологии. SEDM постигна успехи също и при изследванията в областта на военната история.

Участниците в процеса считат себе си за съмишленици и проводник на духа срещу скептицизма и противоречията. От друга страна този процес играе важна роля за страните от Партньорството за мир и е като предмостие за бъдещото им присъединяване към НАТО и ЕС.

По време на последната среща участниците потвърждават, че са „… силно ангажирани да подкрепят спазването на международното право, трайния мир, стабилност и сигурност в региона на Югоизточна Европа чрез процеса SEDM“.4

Военната инициатива – създаването на Бригада Югоизточна Европа (БрЮИЕ)/SEEBRIG или позната още като Многонационални мирни сили Югоизточна Европа е най-доброто постижение на процеса сред останалите инициативи в региона. За постигането на успех на процеса SEDM всяка нация се стреми да подпомага и улеснява дейностите на координационния комитет на процеса заедно с Политико-военния направляващ комитет, който отговаря за ефективното представяне на бригадата.

По време на срещите на процеса воденето на преговорите и постигането на консенсус са база за сътрудничество. Секретариатът на SEDM е структурата, която организира форумите по начин, по който да постигне динамика в преговорите. Процедурите включват неофициални срещи, водене на кореспонденция провеждане на сесии и официални срещи.

Официалните мероприятия са срещите на Политико-военния направляващ комитет, на Координационния комитет на SEDM, Срещите на министрите на отбраната и Срещите на заместник-началниците на отбраната. Често се формират работни групи от експерти, които провеждат срещи за създаване на нови протоколи, издигане на нови инициативи, утвърждаване на нов постоянен състав на бригадата и изработване на нови планове за ротация на дислокацията на щаба.

Координационният комитет на SEMD и политико-военния направляващ комитет следват двегодишна ротация. Страната, която назначава президент, е домакин на Координационния комитет на SEMD и политико-военния направляващ комитет. Първият домакин (1999 – 2001 г.) е Гърция. Тя е и понастоящем – до 2019 г. До 2009 г. последователно домакини са Румъния, Турция, Албания и БЮРМ. България домакинства в периода 2009 – 2011 г., след което – до 2017 г., отново се ротират Гърция, Румъния и Турция.

В тази рамка основното задължение на секретариата на SEDM е да организира провеждането на срещите, за протоколиране на организационните мероприятия и запазване на документите в архив.

Страните, включени в процеса SEDM следват принципите на устава на ООН и изискванията на документите на ОССЕ. Те декларират готовност да допринасят за отлични връзки със съседите в Югоизточна Европа. SEDM продължава да работи по основни направления като: подкрепа за развитие на Евроатлантическата интеграция; развитие на оперативната съвместимост на БрЮИЕ и способност да осъществява операции за поддържане на мира; разширяване на SEDM с нови членове; сътрудничество с други международни организации като ООН, ЕС, НАТО и ОССЕ.

По време на срещите на SEDM, постоянно се потвърждава, че най-важният механизъм за мир в Югоизточна Европа е БрЮИЕ. Провеждането на нейната първа мисия в Афганистан като част от ISAF е най-доброто представяне на бригадата на международната сцена до момента.

 Многонационални мирни сили Югоизточна Европа

 Меморандумът за разбирателство за създаване на БрЮИЕ е подписан на 26 септември 1998 г. (Скопие) от министрите на обраната от седем страни, декларирали включването на свои военни формирования в бригадата. Щабното ядро на бригадата е основано и активирано в Пловдив (България) на 31 август 1999 г. Съгласно 4-годишния план за ротация през 2003, 2007 и 2011 щабното ядро е премествано в Констанца (Румъния), Истамбул (Турция) и Лариса (Гърция).

Бригадата е окомплектована от 5000 военнослужещи в състав на батальони и отделни роти от всички страни, членки на формированието. Военните формирования са разположени в националните казармени райони и са задължени да се присъединят под тактическото командване на командира на БрЮИЕ за учения и операции, след решение на политико-военния направляващ комитет.

Задачите на бригадата са: предотвратяване на конфликти и провеждане на други мироподдържащи операции като мироопазване, омиротворяване, мироизграждане, подпомагане при бедствия и хуманитарни операции. Единственото ограничение е участие в мисия по мироналагане. БрЮИЕ е на разположение за операция при наличие на резолюция/мандат на ООН/ОССЕ, когато операцията се провежда от НАТО или ЕС.

Важно е да се каже, че през 1999 г., когато БрЮИЕ е активирана от седем държави, само две са от ЕС и три – от НАТО. През годините техният брой е удвоен – четири са членки на ЕС и шест – на НАТО. С други думи, инициативата напълно поддържа процеса на Евроатлантическо разширяване. В нея сътрудничеството се развива така, че да бъде съхранен добрият колективен дух. Например поради конфликта с конституционното име на Бивша Югославска Република Македония, страните участнички са номерирани. За избягване на споровете се използва система от номера, базирана на азбучния ред от имената на държавите. Схемата по долу показва флаговете на държавите по номера от едно до седем.

 

(Фиг. №1 – Нациите по номера)

След 2015 Италия не поднови своето членство в БрЮИЕ, но емблемата и името на основното учение не промениха своя облик и броя на звездите –  седем.

Фиг. 2. Емблеми на учението Seven stars и на SEEBRIG

Страните членки днес са Албания, България, Гърция, БЮРМ, Румъния и Турция. В постоянния състав са включени и позиции за наблюдатели от шест държави – САЩ, Украйна, Босна и Херцеговина, Словения, Сърбия и Хърватска.

Инициативата SEEBRIG допринася за регионалната сигурност и стабилност. От основаването на бригадата до сега участниците са горди от факта, че: използват техники, тактики и процедури на НАТО; провели са три успешни ротации от България/2003 до Гърция/2011; са постигнали междинна и пълна оперативна съвместимост за участие във водена от НАТО операция. Междинната оперативна съвместимост е постигната през март 2004 г. след сертифициране от щаба на НАТО в Неапол. Първоначално от БрЮИЕ са дискутирани и приети 38 критерия в седем важни за мироопазваща мисия области и са проверени в следния ред: Политика, Разузнаване, Операции, Логистика, Правно-нормативна област, Личен състав и администрация и Комуникационни и информационни системи. Пълна оперативна съвместимост е постигната през октомври с.г. на полевото учение Seven stars 04 на полигона Топраисар в Румъния.

Върховото постижение при функционирането на щаба на БрЮИЕ е предислоцирането от Констанца (Румъния) в Кабул (Афганистан) и развръщане за изпълнение на задачи като щаб на многонационална бригада в операцията ISAF. При тази първа мисия командир е българският генерал Нейко Ненов, а Румъния, като страна домакин на щаба, изпраща началник на щаба, щабна и свързочна рота и организира развръщането и завръщането от мисия.

Успехите на многонационалната БрЮИЕ се дължат и на атмосферата на разбирателство и сътрудничество между офицерите и сержантите. Официалните взаимоотношения съответстват на военните правила, които стриктно се спазват от състава на БрЮИЕ. Състоянието на неформалните отношения е постоянен приоритет на командването на бригадата, а за тяхното заздравяване спомагат организираните в свободното време забавни и спортни програми, които включват състезания по футбол и тенис, семейни екскурзии и пътувания с цел създаване на приятелски връзки. Реалното усещане за дружеска атмосфера може да се потвърди от служили в БрЮИЕ. Повече от 500 бивши служители от седем държави пазят добри спомени за тази международна инициатива и много от тях продължават да контактуват чрез електронна поща и социалните мрежи в интернет.

В съответствие с първото споразумение за БрЮИЕ, координационният комитет на SEDM и Политико-военният комитет функционират до 2015 г., но с подписването на следващ протокол бригадата се активира за следващите 20 години, както следва: 2015 – 2017 г. – Гърция; 2017 – 2023 г. – България; 2023 – 2029 г. – Турция; 2029 – 2035 г. – Гърция.

По-късно това споразумение е променено поради възникналите предизвикателства и политическата воля на страните от региона. Република България е отказала домакинството при положение, че първа приема щаба през 1999 г. и го ротира успешно в Румъния през 2003 г.

Последното споразумение приема с консенсус заключението, че „…щабът на БрЮИЕ ще се разполага в Лариса (Гърция) до 2020 г. и ще бъде преместен в Скопие (БЮРМ) от 2020 до 2026 г. в интерес на сътрудничеството, компромисите и солидарността…“5

Важно е да се отбележи, че през 2005 г. най-популярната инициатива в региона ММСЮИЕ създава своя концепция – Развръщане на БрЮИЕ в операции за подпомагане при бедствия /SEDRO за поддръжка на цивилното население при бедствия. Днес сценарият на основното учение Седем звезди е свързано главно с подпомагане при бедствия и операции за оказване на хуманитарна помощ.6

През годините БрЮИЕ е провела десетки визити и срещи, включително с представители от ООН и ОССЕ като бригада SHIRBRIG и екип от ОССЕ, работещ по проблемите на Нагорни Карабах през периода 2003 – 2005 г.

Други SEDM инициативи в Югоизточна Европа

БрЮИЕ е най-популярната регионална военна инициатива за сигурност, сътрудничество и отбрана, но съществуват и други, а именно:

Мрежа на компютърно симулиране за бедствия в Югоизточна Европа/SEESIM. Това е инициатива за симулиране на бедствия, извънредни ситуации и компютърно подпомагани учения, основана през октомври 2000 г., след като десет министри на отбраната от процеса SEDM подкрепят предложението на САЩ.

За тази инициатива от особена важност е вторият протокол за БрЮИЕ, с който бригадата и страните членки са задължени да създадат собствени инженерни формирования за операции за подпомагане при бедствия в региона и навсякъде по света.

След декември 2000 г. за всяко учение SEESIM, Направляващият комитет от различна страна домакин и съпредседателят са включвани в планирането и организирането на дейностите. Пълната поддръжка на дейностите по учението се осъществяват от оперативна и техническа работни групи.

Ключовите водещи принципи на SEESIM са: да поддържат регионалното разбирателство; да се насърчава показването и тестването на процедурите, концепциите, плановете, методиките, компютърните програми на НАТО както и най-важните – програмите за гражданско-военно планиране, за връзки и провеждане на операции.

Най-важната задача на SEESIM е да поддържа националното и регионалното сътрудничество за справяне с природни и техногенни бедствия и да елиминира последиците от терористични атаки. Сценариите за SEESIM обикновено представят серии от земетресения, наводнения, горски пожари, мръсни бомби, бежански и/или емигрантки кризи.

Основната полза от провеждането на ученията SEESIM е практическата подготовка на щабовете при изпълнение на процесите за вземане на решение в съкратени срокове.

Учението SEESIM ще играе собствена роля и в бъдеще. То ще бъде с ограничено финансиране от страна на САЩ и по-голям принос на страните от региона. За SEESIM 2014 за пръв път председателството е осъществено от две държави от региона – България и Хърватия. Последното учение SEESIM 2016 (10 – 14 октомври) е проведено в Букурещ, в центъра за ситуационни игри и тестване на доктринални документи.

Участие на военния и отбранителния сектор в областите на неразпространение на ОМУ, сигурност на границите, и контратероризъм (CBSC).

Международната среда за сигурност и появяването на асиметричните заплахи довеждат до нуждата от тази инициатива. Като резултат от нея, различни агенции за сигурност от страните в региона разработват общи планове и стратегии, за да подобрят координацията за реакция при опасни ситуации.

През декември 2001 г. в Анталия, по време на срещата на министрите на отбраната, е обявено създаването на работна група CBSC. Членовете на работната група участват в различни дейности, включително семинари и конференции подготвени от държавите, членки на SEDM. Като цяло инициативата доразвива процедурите за усъвършенстване на прозрачността и яснотата при посочените заплахи. Най-важната цел на CBSC е да повиши способностите, които могат да бъдат използвани от парламентите на държавите от SEDM по развитие на законодателството за неразпространение на ОМУ, за защита на границите и по въпросите на борбата с тероризма.

– Сътрудничество в областта на Военното образование в Югоизточна Европа (SEMEC).

Инициативата е одобрена от SEDM през декември 2005 г. и цели усъвършенстване и поддържане на сътрудничество между нациите в областта на военното образование и подготовката.

Текущият статут на проекта SEMEC съставлява важна област, която допринася за бъдещо ускоряване на взаимодействието между страните от SEDM, техните военни институции и съдейства за утвърждаване на принципите и ценностите на SEDM. Работната група за SEMEC представя важността на проекта като инструмент за бъдещо подобряване на сътрудничеството и изграждане на доверие. Активното включване на военно-образователните институции в този проект осигурява добра приемственост по въпросите на регионалното и международното сътрудничество.

 Друга регионална инициатива е Взаимно свързване между военните болници (IMIHO). Министрите на отбраната с помощта на SEDM са одобрили на 9 октомври 2000 г. предложението на Гърция за сателитна взаимна свързаност на военните болници. Важността на инициативата е определена като най-високо ниво на развитие на медицинска система за наблюдение при операции. Тази структура служи като модел за медицинско наблюдение, който е в състояние да използва различни начини за медицинско планиране и справяне с пострадалите в случай на голяма катастрофа или бедствие. Държавите от SEDM допринасят в практиката на теле-медицината, теле-консултациите, теле-обучението, теле-надзор на болните, теле-архивирането, теле-оперирането чрез взаимното свързване на военните си болници.

Държавите са запознати с организирането на действащите системи за теле-медицина на САЩ и Италия. Като допълнение, добра връзка е осъществена с други групи от НАТО, функциониращи в същата област – Система за управление на медицинската информация (MIMS/Medical Information Management Systems).

По време на 18-та среща на работната група за IMIHO проведена в Атина (17 – 18 октомври 2013 г.) страните решават да използват общ домейн www.imiho.org, запазен за председателя на IMIHO. Уебсайтът на IMIHO е наличен на адрес www.imiho.org във временен сървър, управляван от водещата държава.

– Инициативата Жените лидери в сигурността и отбраната (FLSD) дискутира и оценява как жените се развиват, работейки в организациите за отбрана и сигурност от държавите от НАТО и партньорите. Тя работи за сътрудничество между жените на високи позиции с цел да се заздравят регионалните и съюзните връзки, да се усъвършенстват способностите чрез преразглеждане на методите и резултатите от набирането, обучението и насърчаването на жените от сектора на отбраната и сигурността.

FLSD носи ползи за участващите нации като: изгражда и развива връзки между държавите; приема общи предизвикателства за жените в отбраната и сигурността; предлага експертни препоръки за решаване на проблемите; разкрива и показва важността на въпросите за жените в отбраната и сигурността.

 Изграждане на интегритет (BII). Тази инициатива има глобално отражение и изисквания в SEDM. Тя не дублира изграждането на интегритет в НАТО, защото осигурява методология, която страните от SEDM могат да използват. Процесът SEDM е отличен инструмент за движение напред и успех на инициативата BII.

BII се стреми да поддържа съзнателността, стимулира добрите практики и осигурява реалистични мерки за подпомагане на страните да насърчават честността и намалят риска от корупция в сектора на сигурността за двете групи личен състав – военни и цивилни. Развива се като проект на SEDM в близко сътрудничество с инициативата за изграждане на интегритет на НАТО.

Дейностите са насочени към показване на риска от корупция, изучаване на събития от региона, както и ефективно действие за намаляване на риска и определяне на средствата за поддръжка на прилагането и насърчаването на добрите практики.

Инициативата съответства на отвореното сътрудничество между страните, стартирано на 20 септември 2011 г. в Ню Йорк в дневния ред на ООН. Тя е съпредседателствана от бившите президенти на САЩ Барак Обама и на Бразилия Дилма Русеф. Българското министерство на отбраната организира насочено обучение с личния състав от отбранителния сектор за антикорупционни мерки. Във ВА „Г. С. Раковски“ се провежда двуседмичен курс за антикорупция.

Различни изследвания сочат, че нивото на корупция в България е най-ниско в отбранителния сектор. За съжаление в България все още няма ефективно работеща нормативна уредба за борба с корупцията. Въпреки че правосъдната ни система подобрява работата си, нито един висш политик не е осъден с ефективна присъда за извършено престъпление.

Много българи харесват и разчитат на прилагането на Румънския модел. През последните 10 години Румъния е постигнала небивал успех в борбата с корупцията. Причината е основана на усилията на 59-годишната Моника Луиза Маковей, чиито усилия при реформирането на правосъдната система, искано от Румъния при присъединяването и към Европейския Съюз, са международно признати.

Напълно ясно е, че борбата с корупцията ще стабилизира икономически България и ще повиши вътрешния мир, докато успоредно с това „…благосъстоянието ще продължи да бъде обвързано със сигурността и стабилността в региона“.7

В края на 2014 г. България е предложила нова инициатива – Коопериране в областта на отбраната в Югоизточна Европа/SEEDEFCO.

Тази инициатива се появява в момент, когато „Все повече се усеща необходимостта от оптимизиране на отбранителното сътрудничество в името на конкретни резултати, от създаване на реален капацитет за поддържане на мира и сигурността в региона, на по-значими способности за взаимодействие в различните мисии и операции. Това означава взаимодействието да прерасне във възможности за съвместно придобиване и споделяне на отбранителни способности”8

През март 2015 г. щабът на БрЮИЕ продължава с усилията си за ефективни проекти, предлагайки развитието на нов проект наречен Страни членки от SEDM – Червен кръст & Червен полумесец и центрове за подпомагане на управлението при извънредни ситуации/сътрудничество.

Заключение

Сътрудничеството в региона усъвършенства връзките между ООН и ОССЕ от една страна и между НАТО и ЕС от друга. Мирът и сигурността в региона се нуждаят от такива инициативи, за да продължи мирното развитие в Югоизточна Европа. Добрите резултати до сега показват, че инициативите в региона имат бъдеще и те трябва да бъдат поддържани от правителствата и обществата особено днес, когато „… хибридните заплахи създават неповторимо предизвикателство за целия свят.“9

Двадесет и втората годишнина на процеса SEDM, осемнадесет годишнината на основаването на БрЮИЕ, другите инициативи като SEESIM, IMIHO, FLSD, BII са успешни примери в историята на регионалното политико-военно сътрудничество и сътрудничество в областта на отбраната.

Нова област на сътрудничество като дипломация или вътрешни работи може да бъде разкрита в региона. За това в близко бъдеще е възможно да се създаде нов процес на срещи на министри – на министрите на вътрешните работи. Основно те отговарят за защитата на населението, управлението при извънредни ситуации и борбата с тероризма. Тази инициатива може да продължи с нов регионален център за отговор при природни бедствия и бедствия от техногенен характер за намаляване на жертвите и разрушенията. Това ще бъде акцент на сътрудничеството и координирането в областта на проблеми като трансграничната престъпност, трафика на оръжия и наркотици, проституция, пране на пари и др.

Новата инициатива ще повиши в бъдеще взаимоотношенията между структурите от министерствата на вътрешните работи, външните работи, здравеопазването и отбраната.

В тази връзка подходящ курс е проведен в България в периода 28.11.2017 – 01.12.2017 г под егидата на Европейския колеж за сигурност и отбрана. Курсът „Подпомагане при бедствия в контекста на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС” показва успешното бъдещо провеждане на операции при бедствия с включване на всички сили: първи отговарящи, въоръжените сили, военни медици, дипломати, консулски служби и др. Най-изявени лектори в курса, отлично оценени от всички обучаеми са: държавният секретар, той и ръководител на агенцията за Управление при извънредни ситуации към министерството на вътрешните работи на Румъния – Раед Арафат, Енчо Господинов – бивш съветник на Европейския комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи и доцент о.з. полк. Ростислав Костадинов от Медицинския университет в Пловдив.

 

1 Agreement on the establishment of a coordination committee in the framework of Southeastern Europe defense ministerial process CC/SEDM signed in Thessaloniki Greece, on the 9th of October 2000 p. 1. http://websrv.mod.bg/bg/EXT/SEDM/documents/sedm_cc.pdf

2 Joint statement SEDM ministries of defense meeting Sofia, 21st October 2009 p. 2. https://www.sedmprocess.org/web/sedmp/documents

3 SEDM, Its role, Dynamics, Engagement and Extention in South East Europe. http://www.mod.gov.al/eng/index.php/security-policies/relations-with/international-and-regional-organization/94-sedm-its-role-dinamics-engagement-and-extention-in-south-east-europe

4 Joint statement SEDM ministries of defense meeting Rome 16.10.2016, p. 2. https://www.sedmprocess.org/web/sedmp/documents

5 Joint statement … 16.10.2016, p. 4. https://www.sedmprocess.org/web/sedmp/documents

6 Stars informer – South Eastern Europe Brigade review – December 2015, p. 3. http://www.seebrig.org/publications/stars-informer.html

7 Христов, Нено. Условия за използване на въоръжените сили след 2025 година. – В: Военен журнал, 2014, бр. 2; с. 6. http://rnda.armf.bg/wp/wp-content/uploads/2015/03/VJ-BR-2-2014.pdf

8 Бекярова, Наталия. Предизвикателства пред отбранителното сътрудничество между страните от Югоизточна Европа. – В: Сборник доклади от годишната научна конференция на факултет „Национална сигурност и отбрана“ „Съвременни предизвикателства пред сигурността и отбраната“. 18 – 19 май 2017 г. Първа част. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017. стр. 29. ISBN 978-954-9348-92-7. http://rnda.armf.bg/wp/wp-content/uploads/2018/03/FNSO-2017-PartOne.pdf

9 Христов, Нено. Хибридните заплахи – новото предизвикателство пред сектора за сигурност. – В: Военен журнал, 2014, бр. 4, с. 117. http://rnda.armf.bg/wp/wp-content/uploads/2015/03/VG_br-4-2014.pdf

 

Виж още

КИБЕРВОЙНА – АСПЕКТИ НА СИГУРНОСТТА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА СИЛИТЕ И ОРЪЖИЯТА

Резюме: Разгледани са влиянието на интернет върху глобализацията, обусловено от повишеното влияние на мрежовo свързаните …