Основен доклад на генерал-майор д-р Груди Ангелов на тема „Предизвикателствата пред ЕС и НАТО в контекста на радикализацията, тероризма и миграцията“ във връзка с международната научна конференция на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – 11-12 април 2018 г.

 

Основна цел на настоящия доклад е кратко представяне на предизвикателствата и заплахите за сигурността на Европейския съюз и НАТО, както и прилаганите механизми на политиките за сигурност и отбрана за целенасочено изграждане и използване на способности за справяне с тях.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ЕС И НАТО

В КОНТЕКСТА

НА РАДИКАЛИЗАЦИЯТА,

ТЕРОРИЗМА

И МИГРАЦИЯТА

 

генерал-майор д-р Груди Ангелов

 

Увод

 

В края на първото двадесетилетие на XXI век независимо от полаганите усилия състоянието на мира и сигурността в света не позволява на демократичната общност целенасочено концентриране единствено върху подобряването на условията за живот на обществото. Стратегическата среда за сигурност е в непрекъснат процес на динамични промени, чието влияние е по-непредвидимо поради нарастващото взаимодействие между различните нови тенденции и фактори на сигурността. Независимо че основните източници на предизвикателства и заплахи да продължават да носят държавен характер, бързо нараства броят на новите асиметрични заплахи, генерирани от недържавни и наднационални субекти. Устойчивите тенденции на промени в глобалната среда стимулират и способстват за повишаване на потенциала на тези заплахи и ускоряват разпространението на влиянието на напрежение, кризи и конфликти от близки и отдалечени страни и региони, при което европейската сигурност може да бъде непосредствено засегната от външно привнесена нестабилност и конфликти в периферията и далеч извън европейските граници.

Глобализацията и обвързаността размиват границите и комбинират въздействието на вътрешните и външните заплахи за сигурността. Затова текущото развитие на нови и непознати катализатори на несигурността има радикално влияние върху промяната на подходите на държавите и съюзите за гарантиране на сигурността. От съществено значение на съвременността е прилагането на всеобхватен подход, който позволява ранно разпознаване и проследяване, повишаване на реактивността, справяне с предизвикателствата, ликвидиране на заплахите и превантивно смекчаване на тяхното въздействие чрез използването на комбинация от военни и граждански инструменти – политически, дипломатически, правни, икономически и информационни.

 

Движещи сили на промените в средата за сигурност

 

Оценките на влиянието на множеството скоротечни промени в стратегическата среда за сигурност разкриват, че негативни тенденции в развитието подпомагат формирането на нови групи ситуации с проявата на предизвикателства, рискове и заплахи, които на свой ред задълбочават дисбаланса и повишават нивото на несигурност в света. Вероятните сценарии за потенциалното развитие на ситуациите варират:

  • от радикално междудържавно противопоставяне;
  • дълбока ерозия в държавността и мащабни въоръжени конфликти;
  • предизвикателства и заплахи, предизвикани от нарастващата урбанизация;
  • икономическа изостаналост, пренаселеност и миграция;
  • ограничен достъп и недостатъчна защита на общите световни богатства;
  • до уязвимост на защитата на границите и повишена нелегална миграция;
  • разнообразяване и разширяване на проявите на радикализация и тероризъм;
  • кризи и въоръжени конфликти, породени от недържавни субекти;
  • негативно влияние върху сигурността на промените в климата и антропогенни фактори.

Конкретните предизвикателства и заплахи за националната сигурност могат да бъдат идентифицирани чрез задълбочен анализ на средата за сигурност, но същевременно върху колективната сигурност на държавите в НАТО и Европейския съюз (ЕС) непосредствено въздействие оказват и породените от спецификата на международните съюзи. В подобен контекст би могло да се разглежда нарастването на вероятността за понижаване на положителното въздействие на механизмите за поддържане на общата сигурност и на отговорностите на страните членки за повече съвместни политически и международни правни ангажименти в областта на сигурността. Призивите на трети държави за преразглеждане на съществуващия международен ред са насочени към открито преследване на свои цели чрез съчетана употреба на военна сила и скрити хибридни невоенни подходи. Те комбинират налични конвенционални и неконвенционални военни средства със съвременни невоенни инструменти – политически, дипломатически и икономически натиск, дезинформационни кампании и пропаганда във всички медии, кибератаки с провеждането на скрити военни операции. Тяхна основна цел е капитализиране на постигнато с военен потенциал предимство в създаването и утвърждаването на нови сфери на политическо влияние чрез дестабилизация на съседни страни и използване на локални диспути, спорове и конфликти.

 

Основни предизвикателства за сигурността на ЕС и НАТО

 

Политическата нестабилност и нестихващите мащабни регионални конфликти в периферията или в близост до границите на Европа са носители на множество нови предизвикателства и трайни негативни ефекти с непосредствено или косвено въздействие върху сигурността и отбраната на държавите на континента. Те способстват за изостряне и задълбочаване на съществуващи от векове гранични, териториални, етнически, политически, икономически и социални спорове, като им предават допълнителен негативен потенциал за последваща ескалация в открити въоръжени конфликти.

Независимо от полаганите усилия, нараства опасността от заплахи за прояви на тероризъм като едни от най-радикалните форми на насилие и преследване на политически цели. Нова характеристика на съвременните терористични организации е формирането на транснационални терористични мрежи от свободно обвързани групи и отделни индивиди на базата на споделяне на единни идеология, цели и планове, ресурси и информация, в чиито организационни структури липсва централизирано управление. Особено непредсказуем и опасен е нарастващият потенциал на заплахи за масово разрушително въздействие върху живота, здравето, критичната инфраструктура и околната среда на държавите в Европа. Географската близост до кризисни райони и горещи въоръжени конфликти способства за успешното рекрутиране, нарастване на броя, подпомага разширяването и разнообразяването на етническия състав и съдейства за бързото повишаване на крайната радикализация на терористичните групи, чиито ядра са съставени от бивши чуждестранни бойци. Ето защо задълбочените кризи, конфликти, миграцията и тероризмът в близост до границите са реални предизвикателства, нарастващ риск и заплахи за сигурността на държавите от Европейския съюз.

Актуално предизвикателство за националната и европейската сигурност са негативните влияние на повишената нелегална миграция от районите  на въоръжени конфликти, задълбочаващата се бедност, икономическата изолация и изостаналостта на прилежащите региони. Независимо от първопричините основен резултат е неимоверното повишаване на потоците нелегална миграция към Европа, което на свой ред се оценява като източник и катализатор за създаването на нови и задълбочаването на множество съществуващи проблеми за сигурността. Историческият опит на ХХ век от недостатъчна степен на интеграция на законно приети мигранти показва, че нелегалната миграция повишава проявите на социално, етническо и икономическо изключване и напрежение, ускорява и задълбочава крайната радикализация на религиозна основа на отделни етнически групи и малцинства в нововъзникващите и съществуващите имигрантски общности в Европа.

В първите десетилетия на века феноменът радикализация на тероризма се разпространи навсякъде в света, преминавайки суверенни географски граници и национална идентичност, за да атакува държави и отделни граждани. Проявите на радикализация се базират на религиозно стимулирано вдъхновение от крайни екстремистки възгледи, призоваващи и насърчаващи извършването на актове на насилствен тероризъм. Подобни общности се зараждат поради дълбоки политически, икономически, социални, етнически, религиозни причини и за съжаление, все още имат устойчив темп на развитие в Европа. Борбата с негативното влияние на феномена радикализация отнема значителен държавен ресурс на множество специализирани агенции и служби, които прилагат мерки за предотвратяване и подпомагане на интеграцията на тези общности, тъй като и отделните граждани, и радикализираните социални групи са носители на висок риск за националната и международната сигурност.

Глобализацията и постоянно нарастващата информационна обвързаност подпомагат разнообразяването на способите за разпространение на оръжия за масово унищожение (ОМУ) и средства за тяхната доставка. Събитията в Близкия изток в последните години многократно потвърждават наличието на реални заплахи, генерирани от стремежа на държави и недържавни субекти открито или прикрито да придобият и използват оръжия за масово унищожение. Тъй като потенциалното въздействие на ОМУ е с дълбоко антихуманно и социално въздействие върху сигурността в Европа, прилагането на мерки за решително противодействие на разпространението на ОМУ е сред големите предизвикателства за сигурността на държавите от НАТО и Европейския съюз.

Нарасналите възможности за достъп и използване на балистични ракети с конвенционални или неконвенционални бойни глави също се нареждат сред основните предизвикателства и заплахи за съвременната сигурност. Те се обуславят от повишените възможности за поразяване на цели на територията на отделни държави членки и партньори от сравнително далечно разстояние и формират непрекъснато нарастващи изисквания към изграждането на специализирани системи за защита и прилагане на активни и пасивни мерки за противодействие.

Бързото развитие и внедряване на постиженията в информационните технологии, съпроводено от липсата на добре развита правно-регулаторна рамка, и изоставащото въвеждане на системи за ефективна защита допринесоха до формирането на специфичните за XXI век информационни и киберзаплахи. Съвременното киберпространство е специфична съставна и неразделна област от съвременната среда за сигурност, която не може да бъде ограничена в определени географски граници. Нейната силна мрежова обвързаност скъсява разстоянието между източниците на заплахи и потенциалните цели, а една от  базовите характерстики на кибер атаките е асиметричността. Тя позволява държавни и недържавни групи и отделни анонимни участници да увредят стратегически и жизненоважни интереси на съвременните институции и държави без използването на конвенционални средства за заплаха. Изоставане на защитата от внедряването на нови информационните технологии формира друга специфична характеристика – независимо от характера на избраните цели, обществен, частен сектор, политически и икономически шпионаж, критична инфраструктура, непрекъснато се повишават честотата и сложността на успешните кибернетични атаки. Съпоставимостта на резултатите от тяхното въздействие с последствия от използване на разрушителни конвенционални военни средства и терористични атаки се базира на възможностите за прекъсване и разрушаване на жизненоважни и управленски комуникации, на енергийни и транспортни мрежи, индустриални и финансови системи със значителни информационни, финансови и материални щети. Нарастващата технологична зависимост и незащитеност на информационните и комуникационните системи за стратегическо управление, на животоспасяващите услуги, на системите за командване и контрол на въоръжените сили би могла не само да понижи нивата на информационна и киберсигурност, но и да окаже въздействие върху всички останали сфери на обществения живот.

Вследствие на влиянието на неконтролираната нелегална миграция, икономически и финансови кризи, в Европа непрекъснато нарастват предизвикателствата и заплахите от прояви на краен екстремизъм, междуетническо и социално напрежение. Наличието на достатъчен брой затворени, икономически и социално маргинализирани и изключени малцинства, общности и групи катализира развитието на трудно контролируема криминогенна среда, междуетническо и социално напрежение, които успешно се експлоатират от идеологии на различни екстремистки групи. Те са и основа за попълването на редиците на организираната престъпност, в резултат на което се разширява броят на крупните икономически и финансови престъпления, корупцията и престъпленията, свързани с трафика на хора и наркотици. Затова в съвременната среда за сигурност се разкриват непосредствени връзки между организираната престъпност, тероризма, миграцията и трансграничния трафик, които под формата на  лични връзки и бизнес отношения способстват за повишаване броя на престъпленията и общото понижаване на нивото на националната сигурност.

Следващо предизвикателство и заплаха за националната сигурност е разрушителният потенциал на нови криминални мрежи от възможностите да рушат върховенството на закона, оперативността на държавните институции и ценностите на обществото когато  чрез инфилтрация и корупция в държавните органи застрашават сигурността на обществото. Това е причината за възникване на нов феномен и предизвикателство за сигурността – съчетаването на проявите на организираната престъпност с корупционни практики. Те могат да приемат форми на оказване на влияние, на клиентелизъм и създаване на корупционни мрежи, които допълнително способстват за разрушаване на моралните устои на съвременното общество. Подобни предизвикателства за сигурността имат потенциала да предизвикат силно подкопаване и дълготрайна загуба на обществено доверие в устойчивостта и безпристрастността на обществените институции, нарушаване на пазарните взаимоотношения, турбуленции и спад на икономическото развитие, социално недоволство и цялостна дестабилизация на сигурността на държавите. Отсъствието на ясна разделителна линия между политическите и криминалните мотиви за прояви на корупция позволява много често обвързване в специални „бизнес отношения“ на терористични мрежи със структури на организираната престъпност.

Съвременни предизвикателства за сигурността са потенциалните заплахи за функционирането на критичната инфраструктура. Тя е ключова система от жизненоважни елементи, чиито неработоспособност или прекъсване могат да окажат сериозно въздействие върху осигуряването на основните потребности за функционалността на икономиката и сигурността на държавата. Поради високите степени на обвързаност и взаимозависимост на отделните сектори цялата критична инфраструктура е изложена на множество потенциални заплахи от кибер, информационен, техногенен, антропогенен и природен характер. Допълнително, оперативният капацитет на критичната енергийна инфраструктура може да бъде изложен и на политически натиск, и на криминално мотивирани заплахи. Ярки примери са политически мотивираната манипулация на доставките на стратегически суровини, на неконтролирани инвестиции и капиталовложения с потенциално висок риск за критичната инфраструктура, на политически мотивирани саботажи, кибератаки и откровени прояви на организираната икономическа престъпност.

От съществено значение за сигурността на функционирането на съвременните икономика и общество е гарантирането на непрекъснатостта на доставките на стратегически суровини и енергия. Скоротечните промени на глобализацията и обвързаността разширяват спектъра от предизвикателства за сигурността на енергийни и суровинни доставки. Повишаващата се конкуренция за достъп до стратегически суровини и източници на енергия е неразделна част от съвременните аспекти на международните отношения. Основни приоритети са осигуряването на непрекъснатост, разнообразяването на източниците и доставчиците на стратегически суровини, гарантирането стабилността на електроснабдяването, изграждането и поддържането на стратегически резерви. Непрекъснато ще нарастват значението на продоволствената сигурност и достъпът до източници на питейна вода.

Бедствията и авариите от техногенен, природен и антропогенен произход също представляват реална заплаха за съвременната национална сигурност, за живота и здравето на населението и за опазването на околната среда. Те оказват разрушително влияние върху функционирането на икономиката и доставките на суровини и материали, върху критичната инфраструктура. Обвързаността на структурите, функционалността на системите за превенция, гражданска защита и управление на кризи на държавите членки и на ЕС и НАТО подпомага поддържането на готовност за своевременна реакция, оказване на специализирана защита и помощ на пострадали не само в национален, но в трансграничен и регионален мащаб. Безпрепятственото разпространение на инфекциозни заболявания с пандемичен потенциал също повишава уязвимостта на съвременното общество и повишава непрекъснато изискванията за поддържане функционалността на системите за опазване на общественото здраве и осигуряване на здравни грижи на обществото.

 

Регионални предизвикателства на сигурността

 

Текущото състоянието на сигурността в региона показва, че независимо от усилията на страните и международната общност продължаващото преследване на разнопосочни регионални и геостратегически интереси предполага запазването на конфликтното противопоставяне в Близкия изток, Черноморския и Кавказкия регион. Независимо от предприетите конкретни мерки недостатъчните позитивни резултати от опитите за разрешаване на кризата в Украйна и непрекъснатите опити за възбуждане на въоръжения конфликт в нейната източна част могат да се разглеждат с потенциал за заплаха за регионалните мир и сигурност. Затова продължаващата дестабилизация на страната и сериозната промяна в съотношението на силите предполагат продължаващо нарастване на дисбаланса в целия Черноморски регион. Непосредствената близост, високата транспортна и енергийна обвързаност на Република България  ще продължат да оказват негативно влияние и върху външните аспекти на нашата национална сигурност.

Ярък пример за съвременно нарушаване на международните норми е анексията на Крим от Русия, постигната със скрито използване на сили. Този акт промени същността и способите за постигането на контрол върху територия и наруши нормите на граничния контрол между Украйна и Русия. Той постави под съмнение възможностите за спазване на международните норми за гарантиране на сигурността и разбирането за суверенна териториална цялост, които не бяха подлагани на съмнение и по време на Студената война. Под съмнение е поставена цялата легитимност на установените след края на блоковото противопоставяне международен ред и мир. Действията на Русия във и около Украйна потвърдиха разрушителния потенциал на усвоените възможности за прилагане на сложен стратегически модел на целенасочена хибридна война, формиращ отслабване на уязвимите лостове на легитимната власт на държавата чрез синхронизиран продължителен натиск и използване на слабости за разстройване дейността на държавните институции.

По оценки на НАТО повишаването на военната мощ на Русия вероятно ще продължи да бъде сред големите предизвикателства за европейската и евро-атлантическата сигурност. Същевременно заплахите за южната периферия на Алианса от проявите на т.нар. Ислямска държава генерират продължителна нестабилност в обширни прилежащи до Европа региони – от Близкия изток до Северна Африка. Мощни недържавни въоръжени групи рушат държавни структури и предизвикват вътрешна и външна миграция в Сирия и Ирак. През изминалите години те предизвикаха мащабна хуманитарна криза и масова емиграция на големи групи от местното население. Финансовият, военният и идеологическият потенциал на тази терористична организация все още оказва съществено влияние и върху сигурността на страните от Северна Африка. Наличието на потенциални рискове от неразрешените диспути и спорове за развитието на отношенията между страните от Западните Балкани също се отразяват върху цялостната политическа и икономическа стабилност на региона. Независимо от наличието на положителен напредък в някои области нестихващите тенденции на сепаратизъм и етническо разделение забавят интеграцията на част от страните в НАТО и ЕС и са силни предизвикателства за постигането на напредък на демократичните промени. С политическата и икономическата отделеност от Европа регионът все още притежава негативен потенциал за генериране на рискове за стабилно развитие, за прояви на етническа и религиозна нетолерантност и нетърпимост, за обособяване на крайни националистически идеологии. Затова като единствен работещ инструмент за противодействие на всички тези предизвикателства би могло да се разглежда ускореното приемане на всички страни от региона в НАТО и Европейския съюз.

 

Политики и инструменти на ЕС и НАТО

 

С Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност (2016 г.) Европейският съюз потвърди интересите на държавите членки за повишено сътрудничество и по въпросите на европейската сигурност и отбрана. Тя постави началото на конкретни приложни мерки за сътрудничество в областта на сигурността и отбраната чрез нови структури и рамки, прилагане на механизми за наблюдение, координация и финансиране, както и чрез съвместна научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната. Основавайки се на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), Европейският съюз допринася за сигурността в света чрез провеждане на граждански мисии и военни операции. От 2003 г. непрекъснато нарастват ангажиментите на Съюза (34 мисии и операции) до настоящите 6 военни операции и 10 цивилни мисии. Ангажираността на ЕС в областта ОПСО варира от военни ангажименти на суша и море до дейности за обучение на сили за сигурност и граждански експерти по управление и спазване върховенството на закона. За по-добра координация и сътрудничество е създаден Команден център за мисии за обучение на ЕС в областта на военното обучение (Military Planning and Conduct Capability).

Прилагането на Глобалната стратегия в областта на сигурността и отбраната позволи активирането на механизъм за Постоянно структурирано сътрудничество (PESCO) и постави началото на Координиран годишен преглед на отбраната (CARD). Тези инструменти са насочени към постепенна синхронизация и адаптация на цикъла на планиране на националната отбрана и изграждане на способности на държавите членки чрез споделяне на планове за отбранителни разходи, идентифициране на недостатъци и съгласувано изграждане на способности. В Постоянно структурираното сътрудничество (PESCO) участват 25 държави членки на Съюза за повишаване на сътрудничеството и реализация на обвързващи ангажименти на държавите членки в областта на отбраната и сигурността. Те  разработват по групи проекти за обучение и учения, проекти за съвместно повишаване на сухопътните, морските, военновъздушните и киберспособностите. Инструмент на механизма за сътрудничество е и Европейският отбранителен фонд, предназначен за финансиране на съвместни изследвания и развитие и насочен към повишаване ефективността на разходите за сигурност и отбрана. Тези инструменти са част от общ съгласуван механизъм на всички институции на ЕС и държавите членки, включително Европейската агенция за отбрана (EDA), чиято дългосрочна цел е повишаването на ефективността на планирането, развитието, възлагането на обществени поръчки и провеждането на операции в областта на отбраната и сигурността.

В Колежа за сигурност и отбрана на ЕС (ЕКСО) (създаден през 2013 г.) са обхванати в обща мрежа национални институти, колежи, академии и институции в областта политика за сигурност и отбрана, както и Европейския институт за изследване на сигурността. Целта е предоставянето на обучение на няколко управленски нива и провеждане на изследвания в областта на ОПСО. През март 2018 г. е активирана платформа за държавите членки в областта на кибернетичната сигурност и отбрана за предоставяне на образование, обучение, учения и оценка (ЕТЕЕ), водена от Европейския колеж по сигурност и отбрана. Европейският съюз предприема конкретни мерки за изграждане и поддържане на институционална устойчивост чрез ускорено повишаване на способностите за разпознаване, анализ и реагиране при хибридни заплахи с изграждането на Център за високи постижения за борба с хибридни заплахи.

Борбата с причините за проявите на тероризъм и по-специално срещу радикализирането на граждани и общности се ръководи от Стратегията на ЕС за борба с радикализацията. Без да изключва отговорностите и правомощията на всяка от държавите членки в областта на сигурността, Стратегията предлага общи стандарти и мерки за предотвратяване на свързаната с тероризма радикализация в няколко основни направления:

  • прекъсване на дейността на терористични мрежи за рекрутиране на хора;
  • извеждане на обществените ценности над нивото на екстремистките идеи и идеологии;
  • гарантиране на сигурността, справедливостта и демокрацията.

С Указания на Европейската комисия от 2017 г. се допълва Ревизираната стратегия на ЕС за борба с радикализацията и набирането на терористи чрез прилагането на нови 26 мерки, вариращи от създаване на специализирани национални стратегии до интензивна работа с медиите и социалните мрежи.

Като следствие от въоръжения конфликт в Сирия броят на незаконните мигранти в ЕС постепенно нарасна и достигна над 1 млн. през 2015 г. Независимо от настоящото видимо успокояване на миграционния процес, очакванията за бъдещо продължаване на миграцията не могат да бъдат изключени. В допълнение към влиянието върху тероризма и радикализацията нелегалната миграция оказва дълбоко въздействие върху общата криминална картина в Европа. По данни на Европол престъпни мрежи значително са повишили участието си в миграцията чрез организиране на нелегален трафик, при което повече от 90% от мигрантите в ЕС са ползвали техни услуги. Престъпните мрежи експлоатират отчаянието и уязвимостта на мигрантите, повечето от които се спасяват от въоръжени конфликти, преследване и лишения. Те им предлагат широка гама услуги, като транспорт, настаняване и фалшиви документи на изключително високи цени. В много случаи мигрантите заплащат тези услуги чрез нелегален труд, при което се очаква повишаване на този вид експлоатация в сравнение с предходните години. По оценки на Европол приходите на трафикантските мрежи в Европа се оценяват между 3 и 6 млрд. евро и ще продължат да оказват значително дългосрочно негативно въздействие върху бъдещето на европейската икономика и укрепването на престъпните мрежи. В случай на продължаване на кризата и миграцията очакванията са оборотът от този атрактивен бизнес да се удвои или утрои. Чрез създадения през 2016 г. Европейски център за незаконен трафик на мигранти (European Migrant Smuggling Centre – EMSC) Европол координира мерките на държавите членки в колективна реакция на техните правоприлагащи органи за по-ефективно противодействие на дейността на престъпните групировки, които организират незаконното масово навлизане на мигранти в Европейския съюз.

 

Политики и инструменти на НАТО

 

За отбранителния съюз НАТО кризата с миграцията е необичайно предизвикателство за сигурността и се оценява като специфичен хуманитарен проблем, който възникна в периферията на Евро-атлантическата зона. Недвусмислената реакция на НАТО с провеждане на мисии в Средиземно море е предназначена да противодейства на повишената миграционна вълна и за разрешаване на кризата в Европа. Уникалността на реакцията е в използването за първи път на военни способности за охрана и защита на външните граници на ЕС от невоенна заплаха. Предвид че военният съюз НАТО не разполага с достатъчно граждански способности за реагиране на предизвикателството миграция за своите държави членки и за страните от ЕС, цел на провежданите операции е свеждане до минимум на последствията от нейната масовост и влияние върху други актуални предизвикателства за сигурността. Активирането на чл. 4 в НАТО за управление на тази криза показва, че независимо от ограниченията Алиансът притежава потенциал да участва в разрешаването и на миграционната криза.

Провеждането на две военноморски мисии на НАТО в Средиземноморието (операция в Егейско море и операция „Морски пазител“) разкрива различния им обхват и дейности при общата цел оказване на помощ на страните за гарантиране на сигурността в Средиземноморието. Оценката на ефективността на тези операции може да се сравни с не съвсем успешната операция на Европейския съюз „София“. Операцията Sea Guardian в Средиземно море изпълнява решенията на срещата на върха във Варшава през 2016 г. с три основни цели: подпомагане ситуационната осведоменост на море, борба с тероризма и изграждане на способности за повишаване сигурността на море. Целите на втората операция са по-мащабни и притежават по-широк обхват на действие, надвишавайки реакцията на предизвикателството нелегална миграция с повишаване на сигурността на море и защитата на външните граници на държавите членки на НАТО и Европейския съюз.

 

Сътрудничество между ЕС И НАТО

 

В контекста на представените предизвикателства за сигурността в настоящата стратегическа среда от съществено значение за постигане на желаните резултати e близкото сътрудничество между ЕС и НАТО. На 8 юли 2016 г. е подписана съвместна декларация за обновяване на стратегическото партньорство във всички области на сигурността и отбраната. Причините са в бързото нарастване на броя и приближаване на източниците на трансгранични заплахи, които не могат да бъдат елиминирани с усилията на отделни държави. Подходът отговаря на интересите на 512 млн. граждани за повече сигурност, стабилност и координиран отговор на настоящите заплахи, при което държавите членки запазват своя суверенитет за прилагането на свои решения. По мнение на ръководителите на двата съюза се наблюдава сериозно развитие на сътрудничеството в сигурността и отбраната, особено в областите на вътрешната и външната сигурност, борбата с тероризма, с хибридните заплахи, с икономическата нестабилност, с влиянието на промените на климата и на енергийната несигурност. Реагирането на подобна комбинация от негативно влияещи предизвикателства изисква общ интегриран подход – повишена координация и мобилизация на всички налични инструменти, както и ангажиране действията на останалите международни партньори.

Особена роля се отрежда на сътрудничеството между двата съюза при изграждането на необходимите отбранителни способности. Основна цел е полагането на общи усилия за запазване на технологичните предимства при гарантирането на дългосрочна сигурност. Прилагането на споменатите вече механизми е от ключово значение както за оперативната съвместимост, така и за индустриалната конкурентоспособност. Механизмите за планиране и изграждане на способности, както и дългосрочните традиции в разширеното сътрудничество от 2003 г. (Споразумението „Берлин Плюс“) са паралелни с инициативите за повишаване на способностите за реагиране при кризи и споделена ситуационна осведоменост – от готовността за развръщане на бойните групи до тяхното общо финансиране. Изграждането на специализирани структури за превенция на конфликти в ЕС – PRISM, е насочено към създаването на център за въвеждане на интегриран подход в предотвратяването на конфликти, реформи в сектора за сигурност, стабилизиране и посредничество.

 

Инструменти за борба с тероризма

 

Проявите на тероризъм се разглеждат като непосредствена заплаха за сигурността на гражданите и държавите членки на НАТО, за международната стабилност и просперитет. Оценката е, че това са глобални заплахи и предизвикателство, които не признават граници, националност или религия, и международната общност трябва да се справи заедно. Работата на НАТО в борбата с тероризма се съсредоточава върху повишаването на осведомеността, специализираното обучение, тренинга и изграждането на способности за справяне със заплахата и повишаване ангажираността на партньорите и други международни организации. Изграденият през 2005 г. Център за върхова експертиза в борбата с тероризма, специализираната Програма за работа и ангажираността на всички институции позволяват постигането на реални успехи. Реакцията на терористични заплахи предизвика за първи път през 2001 г. НАТО да активира член 5 от Вашингтонския договор за колективна защита в отговор на терористичните нападения на 11 септември срещу Съединените щати. И днес продължава изграждането на способности за справяне с терористични заплахи и за управление на последствията от терористични атаки в сътрудничество с партньорите и международните организации. Общата цел е привличане на съюзници и усвояване на потенциала на всеки заинтересуван участник в борбата с тероризма. Създаването на регионален център в командването на съвместните сили на НАТО в Неапол служи като хъб за повишаване на ситуационната осведоменост за предизвикателствата за региона и за наличните способности за реагиране. Създаването на специализирани структури за разузнаване и противодействие на хибридни заплахи, назначаването на координатор за борба с тероризма са непосредствено свързани с потребността от координация на усилията на НАТО в борбата срещу тероризма в интернет и социалните медии.

При оценка на предизвикателствата Европейският съюз също отчита, че е изправен пред нова форма на международен тероризъм. Оценките отчитат промяната в стратегията на т.нар. Ислямска държава за пренасяне на терористичните атаки в Европа с участието на нарастващия брой чуждестранни терористи, които се завръщат или мигрират в държавите членки. За ефективен отговор на тези предизвикателства през януари 2016 г. Европол създаде Европейски център за борба с тероризма (ECTC), действащ като оперативен център и експертна база за повишаване способностите на ЕС за борба с тероризма. Дейността на центъра е фокусирана върху:

  • осигуряване на оперативна подкрепа за разследване при поискване от държавите членки;
  • справяне с миграцията на чуждестранни бойци;
  • обмен на разузнавателни данни и експертиза за финансиране на тероризма (чрез Програмата за проследяване на финансирането на тероризма и звеното за финансово разузнаване);
  • противодействие на онлайн терористична пропаганда и екстремизъм (чрез звено за електронна референции на ЕС);
  • борба с незаконен трафик на оръжия, международно сътрудничество с органите за борба с тероризма.

Поддържането на специализирана децентрализирана и сложна компютърна мрежа осигурява звената за финансово разузнаване в борбата им срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. През 2015 г. Европол създаде звено за референция на Европейския съюз (EU IRU) за борба с терористичната пропаганда и свързаните с нея екстремистки дейности в интернет. Използването на интернет и социалните медии от терористи се повиши значително през последните години. Джихадистките групи провеждат добре организирани и съгласувани кампании в социални медии, насочени към наемане на последователи и популяризиране или прославяне резултатите от терористични актове или насилствен екстремизъм. За справяне с подобни предизвикателства ЕС разработи механизъм за превенция и с решение на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в Европол беше създаден специален отдел за справяне с въздействието на терористичната и насилствената екстремистка пропаганда в интернет. Той се използва за идентифициране и разкриване на прояви на терористична и екстремистка дейност, за подпомагане на доставчиците на интернет в държавите членки с оперативни и стратегически анализи. Изграждането на тези способности е специализирана мярка за повишаване на доверието в отношенията с правоприлагащите органи в ЕС и извън него, в частния сектор, като се разчита на защитените комуникационни канали, изградените бази данни и международните договори в областта на сигурността.

Ангажирането на партньорите цели подпомагане в повишаването на общата сигурност и стабилност. Европейският съюз си сътрудничи с много държави и международни организации с принос за поддържането на международния мир и сигурност, които са определени като стратегически партньори. Сътрудничеството с НАТО непрекъснато се разширява след съвместната декларация на лидерите на НАТО и ЕС през 2016 г. Набелязаните 42 действия в 7 основни области се отнасят до конкретни оперативни аспекти при изграждането на отбранителни способности, при съвместното противодействие на хибридни и киберзаплахи. С подписването на Рамково споразумение за предоставяне на взаимна подкрепа в мисии и операции се ускорява сътрудничеството с ООН. Акцентът на сътрудничеството с Африканския съюз е върху превенцията и управлението на кризи в Сомалия, Сахел и други страни.

 

Заключение

 

Краткият обзор и анализ на съвременните предизвикателства и заплахи за сигурността разкриват множество предизвикателства при изграждането на оперативни способности за справяне с тях. Независимо от оценката за липса на непосредствени заплахи за военната сигурност тя също не може да се изключи напълно, особено поради провеждането на съюзни операции и мисии в райони на кризи и конфликти. Повишаването на ефективността при справянето със съвременните предизвикателства и заплахи е обусловено от нарастваща потребност от формирането на ново отношение към тяхната същност и наличието на множество политически, икономически, социални, етнически и културни различия. Справянето с предизвикателствата и заплахите трябва да отчита обвързаността на международните, държавните и  публичните системи в единна инфраструктура, възможностите за повишаване на сътрудничеството на опонентите върху общи идеологии, религии и като краен резултат – компресирането на предизвикателствата в съвременната силно урбанизирана и социализирана среда.

Затова и търсенето на научнообосновани решения за проблемите на сигурността от проявата на съвременни предизвикателства и заплахи като обект за детайлно научно и експертно изследване са в основатa на подбора на обсъжданите теми на настоящата конференция. Очакванията са получените резултати да допринесат за намирането на пътища и способи за формирането на споделено научно и експертно разбиране за същността и мащабността на предизвикателствата за сигурността в Европа. Бъдещото изучаване на свързаната с тяхното разрешаване проблематика, както и създаването на нови подходи към изграждането на подходящи способности за противоборство със заплахите ще залегне в основата на прегледа и усъвършенстването на настоящите и създаването на нови програми за образование и повишаване на квалификацията във Военна академия „Георги Стойков Раковски“.

Виж още

Представяне на възможностите на компютърно подпомагано учение „Съвместни усилия” във Военна академия