ИЗГРАЖДАНЕ НА СПОСОБНОСТИ ЗА ОЦЕНКА НА КРИЗИСНИ И КОНФЛИКТНИ РАЙОНИ ПРИ ХИБРИДНИ ЗАПЛАХИ И КОНФЛИКТИ

 

 

подполковник д-р Иво Захариев
Военна академия „Г. С. Раковски“

Резюме: Темата за хибридните заплахи придобива особена актуалност за НАТО след анексирането на Крим и конфликтите в Украйна и Близкия изток. Изграждането на способности за оценка на кризисни и конфликтни райони е основа за ефективното участие на въоръжените сили в провеждането на комплексни, многофункционални операции за противодействие на хибридните заплахи. Адекватната оценка на кризисни и конфликтни райони може да доведе до по-ефективно противодействие на противниковото, хибридно въздействие.

Ключови думи: хибридни заплахи, оценка, кризисен и конфликтен район, способности, противодействие.

Съвременните рискове и заплахи за Република България възникват извън територията на страната. Те са резултат от промяната в поведението, значимостта и интересите на основните глобални и регионални играчи, като произтичат от конкретната обстановка в кризисните и конфликтни райони на Западните Балкани, Украйна, Близкия и Средния изток, Северна Африка, Централна и Южна Азия.

Стратегическата оценка на средата на сигурност показва, че в много региони тя прогресивно се влошава, като негативното развитие на процесите се обуславя от съвкупността от вътрешни и външни фактори. Най-важните от тях са запазващите се вътрешнополитически и междуетнически противоборства; неефективността на властите; недостатъчните способности на силите за сигурност; проблемите във външнополитическите отношения, особено със съседните държави; кризисната хуманитарна обстановка; сблъсъкът на чужди интереси и намесата на други държави.

Сред множеството заплахи, свързани с международната среда за сигурност, през последните години като особено актуални се очертават заплахите от хибриден тип, т.е. от комплексен и сложен характер, които действат едновременно. По-конкретно, хибридните заплахи предполагат използване на различни действия от различен характер за натиск върху противостоящата страна. Сред тях военните действия са само част от прилагания инструментариум, като нараства ролята на невоенните средства за постигане на поставените цели. Множество експерти предвиждат, че в близко бъдеще ще се увеличават именно хибридните заплахи за сигурността в международен мащаб.

В посочените кризисни и конфликтни райони са имали или имат място и т.нар. хибридни конфликти (войни). В тези случаи се използва комплекс от невоенни мерки – политически, икономически, информационни, психологически и др., реализирани с помощта на военните действия. При това за воденето на хибриден конфликт (война) не е необходимо да се разработват нови системи въоръжение и бойна техника, тъй като съществуващите са достатъчни.

Основните компоненти на хибридните заплахи, които по своята същност са отделни заплахи, са следните:

  • заплахи от политически и дипломатически характер;
  • заплахи от информационен характер;
  • заплахи от психологически характер;
  • заплахи от кибератаки;
  • заплахи от икономически характер;
  • заплахи от протестни акции и деструктивни обществени действия;
  • заплахи от силови действия;
  • заплахи от мащабни бежански и миграционни вълни.1

Комбинираното и целенасочено действие на посочените компоненти в различни съчетания в едно пространство, което следва да се дестабилизира, обуславя и формира хибридните заплахи. При това при повечето от тях задължително присъстват традиционни елементи (от военен или друг силов характер) и нетрадиционни елементи (от невоенен характер) в различни съчетания.

Предвид обстоятелството, че хибридните заплахи предшестват хибридните действия, анализът на проблемите следва да се задълбочи в посока към хибридните конфликти (войни), имащи място през последните години.

Наличието на кризи и конфликти в близост до границите на Република България, промяната на баланса на силите в Черноморския регион, значителният брой замразени конфликти около страната ни налагат изграждането и развитието на способности за използването на съвременен подход за анализ и оценка на кризисни или конфликтни райони, който да подпомогне взимането на решения в бъдеще. В същото време е необходимо да се изграждат способности за оценка и анализ на факторите на средата, които ще влияят върху съвременните и бъдещите операции.

Отчитането на особеностите на съвременните операции предопределя необходимостта от отчитането на влиянието на множество фактори, които оказват влияние върху действията на формированията.

Върху провеждането на операциите влияние оказват редица фактори, които могат да се разпределят в няколко области според общите им признаци на въздействие, по-важните от които са:

  • външни фактори – политическа среда, военна среда, икономическа среда, социална среда, информационна среда, география на местността, инфраструктура, защитени зони и климатични условия;
  • вътрешни фактори – доктринални документи по използване на въоръжените сили на страната; бойни характеристики на оръжието, бойната техника и средствата за разузнаване; ниво на обучение на всички участници в зоната на операцията; наличен ресурс за водене на бойни действия; състояние на лидерската подготовка и организационната култура; морално-психологическо състояние на личния състав от формированията, тяхната готовност за изпълнение на бойни задачи независимо от трудностите, проявата на инициативност, творчество, готовност за саможертва и т.н.2

Външните фактори следва да се анализират, както следва: политическа среда; военна среда; икономическа среда; социална среда; информационна среда; география на местността, инфраструктура, защитени зони, климатични условия (фиг. 1).

Фиг. 1. Външни фактори, влияещи върху провеждането на операциите

 

Политическата среда като променлива включва политическите аспекти на операцията, като стабилитет, управление, представителства, съдебна система, политически заинтересувани групи, администрация, международни отношения и дипломация.

Военната среда включва военните способности на всички въоръжени сили в дадена оперативна среда.

Икономическата среда съдържа общия сбор от продукцията, разпределението и консумацията на всички видове стоки и услуги, отнасящи се до една държава или организация.

Промените в социалната среда следва да се оценяват в следните области: демографски; религия; тенденции на миграцията; степен на урбанизация; стандарти на живот; сплотеност и дейност на културни, религиозни или етнически групи.

Информационната среда включва цялостната инфраструктура, организация, човешки ресурс и компонентите, които събират, съхраняват, предават, изразяват, разпространяват и боравят с информация.

Географията на местността, инфраструктурата, защитените зони и климатичните условия са взаимносвързани. Поради това, че конкретните условия са изменчиви и вариантите за въздействие са многообразни, тези фактори трябва да бъдат разглеждани в широки граници с отчитане на взаимовръзките помежду им при планирането и провеждането на всяка операция.

Вътрешните фактори следва да се оценяват по следните признаци:

  • доктринални документи по използване на въоръжените сили на страната;
  • бойни характеристики на оръжието, бойната техника и средствата за разузнаване;
  • ниво на обучение на всички участници в зоната на операцията;
  • наличен ресурс за водене на бойни действия;
  • състояние на лидерската подготовка и организационната култура;
  • морално-психологическо състояние на личния състав от формированията, тяхната готовност за изпълнение на бойни задачи независимо от трудностите, проявата на инициативност, творчество, готовност за саможертва и т.н.
  • естество на гражданско-военните отношения (фиг. 2).

Фиг. 2. Вътрешни фактори, влияещи върху провеждането на операции

 

Доктриналните документи по използване на въоръжените сили на страната определят средствата за разрешаване на междудържавните противоречия като приоритетни, а така също и минимално необходимото равнище на въоръжените сили в количествено и качествено отношение.

Бойните характеристики на оръжието, бойната техника и средствата за разузнаване, повишената далекобойност на оръжията, тяхната точност, ударна мощ, мобилност и бързо действие оказва съществено влияние върху увеличаване на динамиката и размаха на операциите, способите за тяхното водене, обема и степента на изпълняваните задачи, маневреността на войските и др.

Морално-психологическото състояние на личния състав от формированията, тяхната готовност за изпълнение на бойни задачи независимо от трудностите, проявата на инициативност, творчество, готовност за саможертва са важно условие за успех на операциите в комплексна среда.

Състоянието на лидерската подготовка и организационната култура определят вероятността от неуспешно развитие на обстановката и допускането на загуби, в случай че се действа прибързано, без осигуряване на необходимото време и проява на търпение.

Външните и вътрешните фактори се намират в симбиоза и влияят комплексно върху провеждането на операциите.

Оценката на кризисни и конфликтни райони може да се базира и представи чрез система от показатели (фиг. 3).

Фиг. 3. Система от показатели за оценка на кризисни и конфликтни райони

Изброените показатели за оценка на кризисни и конфликтни райони имат важно значение при формулирането на предизвикателства, на съответните рискове и заплахи (включително от хибриден тип). Тези показатели следва да се използват за обучение за изграждане на експерти, способни да извършват анализ и оценка на кризисни и конфликтни райони, каквито са Западните Балкани, Черноморско-Каспийският регион, Северна Африка, Централна и Южна Азия.

Хибридните конфликти (войни) имат специфичен инструментариум. По възгледите на НАТО формите на хибридни действия са:

  • информационните операции;
  • психологическите операции;
  • кибератаките;
  • икономическото ембарго, прекратяването на инвестиции, прекъсването на доставката на енергоносители, блокирането на стокооборота в отношенията на държавите, създаващи препятствия за постигане целите на хибридните операции;
  • скритото финансиране на определени политически субекти или структури в противостоящата страна, целенасоченото влияние върху световните пазари във вреда на определени държави, прекъсвания в нормалното изплащане на заплати и пенсии в сепаратистките региони и др.;
  • протестните акции на опозиционни движения, деструктивните действия на „агентите за влияние”, внедрени в структурите на местната власт и  поддържащи курс за самоопределяне на територии и др.;
  • въоръжените нападения и диверсионните (специалните) действия.

При това основните принципи за воденето на хибридни действия са своевременност, внезапност и скритост. Последният от тези принципи означава, че специалните действия, свързани със силови мерки, притежават скрит характер, при което няма ярко изразен външен агресор.

Комплексът от хибридни действия се насочва към строго определен обект за въздействие, най-често държава (възможно е и по недържавен субект), към нейните най-уязвими и незащитени елементи, с конкретна стратегическа цел. В резултат се получава синергетичен ефект от използването на хибридните действия, като разрушителната му сила е по-голяма от сумата на съставните действия. Този ефект е особено опасен за сигурността на държавата цел.

Подготовката за противодействие на разнообразни заплахи следва да бъде ежедневие за въоръжените сили. Ключови са постоянното събиране, споделяне и оценка на получената информация за осигуряване и идентифициране намеренията за евентуално задействане на хибриден сценарий, което да бъде съпътствано от специализирано обучение, тренинг и учения за повишаване на подготовката за ефективно справяне с хибридните заплахи. Ето защо е необходимо изграждане и развитие на способности за идентифициране и проследяване на нововъзникващи хибридни заплахи при оценката на кризи и конфликти.

Обучението, ученията и особено образованието играят съществена роля в подготовката за борбата с хибридните заплахи. Те са инструменти за повишаване на реактивността при хибридни атаки, затова следва да включват и постоянен тренинг на процеса на вземане на решения, и съвместно прилагане на военни и невоенни мерки за реагиране, и разширяване на механизмите за сътрудничество с други участници в сложни сценарии във и извън рамките на военния конфликт.

Основните направления за изграждане и развитие на способности за оценка на кризисни и конфликтни райони при хибридни заплахи и конфликти следва да бъдат по отношение на нормативната уредба и по отношение на обучението и подготовката.

  • По отношение на нормативната уредба – осъзнаване на необходимостта от бърза адаптация на нормативната уредба вследствие на бързо изменящата се среда за сигурност.

Смисълът и предназначението на доктриналната база е да установи рамка за схващанията и подхода при планиране и провеждане на операциите. Доктрината е първостепенна по важност, но както и принципите за водене на бойните действия е необходима допълнителна преценка при нейното прилагане.

Концептуалното мислене е обвързано с иновации и идеи за развитие на бъдещи способности и по-добри начини за действие в нестабилна среда. Развитието на концепциите за бъдещи операции е от жизненоважно значение както за развитието на силите, така и за развитието на доктрините. Без него въоръжените сили няма да могат да поддържат своята бойна мощ.

Имайки предвид развитието на способите за воюване и необходимостта въоръжените сили да посрещнат техните предизвикателства, е необходимо развитието на силите по своята същност да представлява наблюдение и анализ на голям набор тенденции с оглед да се открият и формулират бъдещите военни концепции, способности и структури, необходими за поддръжката на националните политически цели. При разработването на базовите концепции и доктрини е необходимо да се отчита специализираната експертиза за анализ и оценка на зараждащи се или възникнали кризи и конфликти, познаваща особеностите за противодействие на различни противостоящи сили във всички области на оперативното пространство. Хибридните заплахи, с особеностите на характеристиките, сложността на предизвикателствата и многостранността на проявлението им, както и с разнообразието на проявлението им върху оперативните способности, с тяхното изграждане за своевременно и ефективно противодействие, ще продължат да се нареждат сред значимите предизвикателства към системата за сигурност и отбрана.

Сложността и неяснотата на хибридните заплахи изискват непрекъснато наблюдение и адаптация на процесите на идентифициране и планиране (непосредственото планиране и планиране в отговор на криза), по-динамична, енергична и адекватна оценка на възникналата или възникващата криза, своевременно вземане на решения, което ще разшири възможностите за гарантиране на ранно реагиране на бъдеща криза. Ранното анализиране и оценка на евентуална криза и/или зараждащ се конфликт е ключов подход за вземането на решения и прилагането на адекватни мерки за реагиране. При подпомагане действията на стратегическо ниво е необходимо ранно разпознаване на развитието на хибридната кампания на противника, неговите цели, за гарантирано осигуряване на достатъчно сили и средства за ефективно възпиране и отбрана. Затова е потребна високоинтелектуална гъвкавост в проактивното вземане на решения в условията на значителна несигурност и в системата и процесите за командване и контрол, и оперативна гъвкавост при развръщането и използването на наличните сили. Разширяването на възможностите за повишена скорост и гъвкавост, за проактивно вземане на решение ще позволят своевременна и подходяща реакция при идентифицирането на хибридните заплахи, но ключово е разбирането, че дадена хибридна кампания винаги може да ескалира в открит военен конфликт.

  • По отношение на обучението и подготовката – областта „подготовка“ изисква способности за повишаване на ефективността на въоръжените сили, която заедно с непосредствената подготовка преди участие в операции включва обучение и подготовка, провеждане на учения, планиране на операции, разработване на концепции и доктрини, изучаване на поуки от практиката, експериментиране, стандартизация, придобиване, изследователска и развойна дейност, провеждане на преговори за статута на многонационалните формирования, изграждане на многонационален капацитет.

Предвид сложните зависимости в общата архитектура на самите способности и отговорностите на управлението при изграждането и използването им, повишаването на подготовката на въоръжените сили следва да започне с усъвършенстване на знанието и обучението. Необходимата експертиза за оценка на кризи и конфликти, за изграждане и адаптиране на доктриналната и концептуалната база може да се създаде единствено чрез активиране на наличния потенциал върху обща постоянно оперативна интелектуална платформа. Съвременните методи за подготовка все повече включват използването на симулации за обучение на своите лидери, което ще ги подготви за действията в съвременната информационна среда.

За да бъдат успешни в тази мрежова среда, бъдещите лидери и служители трябва да разберат как:

а) да използват активите на своята войскова единица в пълния ѝ обем;

б) да организират добиването и използването на огромното количество информация, достъпно чрез мрежата за командване и управление,

в) да си сътрудничат вертикално и хоризонтално с всички нива и да планират непрекъснато, за да адаптират своите възможности за възприемане или прогнозиране на противниковите действия.

Ефективното обучение на ръководителите и персонала ще бъде от ключово значение за успеха на въоръжените сили в бързо изменящата се обстановка. В бъдеще обучението трябва да бъде на разположение навсякъде и по всяко време, за да отговори на динамичните промени на средата.

За да се постигне всичко това, особено при подготовката и оценката на факторите на средата за провеждане на операции, е необходимо в детайли да се познава процесът на добиване, анализиране и разпространение на информацията.

Квалификацията на офицерите продължава през цялата им кариера. Програмите за подготовка интегрират институционалната квалификация, получена в училищата, и придобитата от участие в курсове за следдипломна квалификация, дистанционно обучение и др.

Индивидуалната квалификация на офицерите трябва да бъде фокусирана към непрекъснатото разширяване на опита.3 Същевременно възможността за извършването на самооценка способства за допълване на необходимите знания и умения и адекватно използване на предоставените възможности за самоусъвършенстване. Така цялостната система за квалифициране на офицерите осигурява тактическа и лидерска подготовка, фокусирани към изграждането на лидери, способни да изпълнят определените им задачи.

За да се изградят декларираните способности, промените в обучението и подготовката на личния състав на въоръжените сили не могат да бъдат самоцелни. Те следва да се предприемат при постоянно целенасочено управление на знанието, с отчитане на поуките от практиката, на необходимостта от опериране в наситена информационна среда. Противодействието на хибридните заплахи изисква отлични информираност и познаване на всички аспекти в областите, в които се проявяват, както и експертна оценка на кризите и конфликтите. Ето защо при обучението и подготовката на различните нива (тактическо, оперативно, стратегическо) следва да се акцентира върху креативността на мисленето, умението да се обхващат всички елементи за съответното ниво от споделена оперативна картина и познанието за ефектите, които могат да бъдат генерирани, и тяхното проявление на различните нива, да се оперира самостоятелно, включително логистичното осигуряване, във всички аспекти на комуникацията, в това число стратегическата, познаване на социалните и културните особености на опонента и страната домакин и т.н., които, сумирани, ще наложат задължителни промени в програмите за образование, обучение и подготовка, което неразривно е свързано с промяна в доктриналните документи, концепции и др.

Изграждането на липсващи национални способности – например за киберотбрана, не бива да се асоциира единствено с възлагане на киберзащитата на администрацията на определени ведомствени центрове, тъй като тези структури не заменят потребността от изграждането на необходимите за въоръжените сили способности за провеждане на операции в киберпространството, включително със задължителните елементи в системата за командване и контрол на стратегическо, оперативно и тактическо ниво. Повишаването на знанието може да се използва като работещ механизъм за подпомагане на промяната на отношението и по-добро разбиране на промените в средата за сигурност, анализите, оценките и възможните перспективи за развитие на заплахите, което ще повиши интелектуалния потенциал на планирането и прилагането на мерки и операции за реагиране. Възможността при незначителни хибридни заплахи да бъдат предизвикани стратегически трайни ефекти и адресирането на противодействието им към традиционното тактическо ниво, както и необходимостта от повишаване на потенциала за разпознаване на заплахите и избирането на реакция на същото ниво налагат промяна/разнообразяване на подготовката на обучаемите в малките звена, с изграждане на умения за критично и креативно мислене при провеждането на традиционни и нетрадиционни военни и невоенни операции, основно със смесен характер и във взаимодействие с други институции и организации.

Неразделна част от новата оперативна култура на въоръжените сили за справяне със съвременните рискове и заплахи следва да бъде постигането на оперативна съвместимост и синергия при задължително изпълняване на всички технически и оперативни изисквания, на всички нива, във всички сфери на съвременните конфликти, винаги с готовност за провеждане на операции в коалиционна среда, с използване на високотехнологични и невоенни способности. Повишената скорост на проявление и възможността за едновременно въздействие в няколко различни силови структури на държавата едновременно предполагат предварителна подготовка за генериране на споделено разбиране на оперативната картина от военните и невоенните компоненти на съвместните сили.

Образованието и обучението играят важна роля в подготовката и готовността за противодействие на хибридните заплахи и хибридните конфликти, което обезателно изисква провеждането на специализирани военни игри, учения и тренинг, свързани с реализирането на модела за вземане на решение.

1 Видолов, Боти. Актуални проблеми, произтичащи от оценката на кризисни и конфликтни райони при хибридни заплахи и конфликти. – В: Военен журнал, 2017,
кн. 1 – 4.

2 Захариев, Иво, Живко Желев. Анализ на влиянието на средата върху провеждането на операции. – В: Военен журнал, 2015, кн. 3.

3 Доктрина за подготовка на Въоръжените сили на Република България. София:  Министерство на отбраната, 2012.