Базовите нужди и как подсъзнанието създава негативни асоциации

Много важно е да разберем, че тези наши базови нужди нашия мозък винаги намира начин- един или друг, те да бъдат удовлетворени. Независимо от цената, която би струвало това. Ето например това човек да има хубав дом, семейство, здраве и приятели е начин той да получи безопасност. Да имаш семейство дава още и приемане, грижа и внимание. Да имаш любов удовлетворява нуждата от приемане, а да имаш деца и работа е начин да удовлетворим нуждата си от допринасяне, това да сме полезни и да , че участваме в живота. Да пътуваме удовлетворява нуждата ни да сме свободни.

Откъде идват нашите базови нужди? Това е част от еволюционния процес на човечеството. Ако проследим развитието на човека от най-ранните времена, когато той е живял на малки семейни общности в пещери до човека днес, който живее в мегаполисно общество, ще забележим че тези базови нужди и креативните начини за тяхното удовлетворяване са позволили човекът да го има тук и сега. Мозъка ни е устроен така, че да намира най-креативните начини да удовлетворява базовите нужди и този механизъм е много дълбоко заложен в нашия мозък, по-точно в т.нар. рептилен мозък, който отговаря за проявата на нашите инстинкти.

Още от момента на зачатието, базовите нужди са вложени в човека и докато неговият съзнателен мозък- префронталния кортекс все още не е развит напълно, то останалата част- подсъзнателния ум работи и се грижи за оцеляването и придвижването напред в живота от буквално първия миг, в който се появи във фетуса, преди раждането. Подсъзнателния ум, анализирайки информацията, която идва от външната и вътрешната среда, улавя и запомня всички работещи програми и механизми, които дават желания резултат- а именно удовлетворяването на базовите нужди.

Измежду всички тези базови нужди най-ярко се откроява нуждата от безопасност. До голяма степен тя определя най-масивния дял от поведението на човека, защото все пак ако той не оцелее, няма да има полза от това, че останалите нужди са получили своето. Какво означава безопасност? Това в подсъзнателния ум буквално означава оцеляване и как то може да бъде постигнато. Ако погледнем историята на човека от най-ранните моменти, то ще видим, че той е оцелял благодарение на това, че е част от общност, част от семейство. Да бъдеш изоставен или изгонен от семейството, буквално означава, че си обречен на смърт. И подсъзнанието знае това и разпознава и най-фините нюанси на тази потенциална заплаха. Ако мозъка долови такава вероятност той включва всички възможни защити. Тъй като мозъка на малкото дете няма развита все още съзнателна част, която е отговорна за аналитичното и критично мислене, то той буквално приема груби и сурови убеждения и вярвания, които остават запечатани в него и създават съответно поведение.

Например когато едно 5 годишно дете направи рисунка на своята майка и тя го похвали и то види, че това което прави носи радост на майка му, в следващия момент то може да реши, че ако направи по-голяма рисунка, например на бялата стена, която да остане като траен спомен за майка му, би я зарадвала още повече, и заради това ще получи още повече похвала и любов. Какво се случва в действителност? Когато майката види творението на малкия Пикасо на стената, тя се ядосва, започва да крещи, може дори да отнесе пердах. Тогава в ума на малкото дете се случва недоумение. Подсъзнанието свързва негативното преживяване с положителен резултат:
„Майка ми ме обича, но ме и бие, значи любовта боли. Когато има любов, аз страдам“
„Ако проявя себе си ще бъда наказан“
„Аз съм лош“
„Аз заслужавам наказание“
„Аз съм виновен“

Истина ли е това? Не съвсем, защото моментната реакция на майката е създала заплаха, която детето е уловило и за него тя е съвсем реална. „Майка ми ще ме изостави, ако съм лош, аз трябва да бъда какъвто тя иска от мен, за да не ме изостави“ И това е началото на стреса и поведението, в което човек се научава добре да потиска себе си, желанията си, възможностите си за себеизява, за да не бъде отхвърлен и да „умре“ в дивата джунгла сам и ненужен никому. Реално дори и човек да бъде отхвърлен, той няма да умре, но на нивото на чувствата перспективата за смърт е много по-страшна от самата смърт и човешкото подсъзнание е устроено по такъв начин, че в името на това да не бъде отхвърлен, човек е готов да жертва абсолютно всичко друго. До голяма степен най-дълбокия страх в човека, който е основен извор на проблеми в живота е страхът от отхвърляне. Но човек не винаги е способен ясно да го осъзнае, защото моментът в който се е създала травмата на отхвърляне лежи в безсъзнателната възраст. Тази травма е свързана с емоции, които човек продължава да чувства 20, 30 и 40 години по-късно, а не към конкретния спомен, в който майка ти те е наказала и ти си изпитал за първи път съмнението, че ще бъдеш изоставен от нея, защото си лош.
Как работим в ТЕТА хийлинг с тази травма? Много често тя лежи под най-разнообразни страхове, които нямат нищо общо със съзнателния начин, по който възприемаме отхвърлянето. Много често ние дори не разбираме какво точно означава отхвърляне. Ето кои са най-честите признаци, че вероятно имате неизцелена подсъзнателна травма на отхвърляне:

Страх от самота
Страх от промяна
Страх от тъмно
Страх да отидете някъде на ново място
Страх да изкажете мнението си, когато очаквате, че човекът отсреща ще се обиди или разочарова
Поемане на повече отговорности в живота
Свръхконтрол
Можете да обгрижвате старателно всички членове на семейството ви, но никога не полагате грижа за себе си
Страх от изява пред публика
Постоянно отлагане на собствените нужди
Хаос и липса на ред в живота, в дома ви, в навиците ви
Хранителни разтройства и диабет
Неспособност да създадете партньорска връзка
Паник-атаки
Психози и неврози
Необясними страхове

Ако разпознавате един или повече от тези, то знайте, че не сте обречени да страдате цял живот, просто не сте открили дълбоката причина за своя проблем. Да погледне в дълбокото в себе си е нещо, което плаши човек и той никога не прави това сам. Можете да прочетете всичката литература по този въпрос и това да не промени по никакъв начин живота ви. Това, което ще го промени е да получите подкрепа от човек, на който вярвате и чувствате себе си в безопасност да погледнете болезнените места в душата си, защото знаете че не сте сам. Когато успеете да се доверите на човека срещу вас, това ще ви направи достатъчно уверени, да погледнете в мрачните кътчета на своя вътрешен свят и да ги изчистите от демоните, които живеят там. Пътят на изцелението не е път, по който човек върви сам, а е път на подкрепа и взаимодействие с другите хора.